Уолтър Айзъксън - Стив Джобс

По това време Джобс притежава 6.5 милиона акции от „Епъл“, което представлява 11% от компанията, на стойност над 100 милиона долара. Той започва бързо да разпродава дяловете си и след пет месеца му остава само един, който да му гарантира правото да присъства на събранието на акционерите. Яростта му личи от нетърпението му да пусне в ход новата си компания, която, както и да го увърта, е конкурентна на „Епъл“.

— Беше много ядосан на „Епъл“ — казва Джоана Хофман, която за кратко време работи за новата фирма. — Насочи се към академичния пазар, където „Епъл“ имаше силни позиции, и то само за да си отмъсти.

Джобс, разбира се, не вижда нещата по същия начин. Той още веднъж кани познатите си репортери в къщата си в Удсайд, но този път Анди Кънингам не е при него, за да го предупреди да е предпазлив. Той отхвърля твърдението, че по нечестен път е подмамил колегите си да напуснат „Епъл“.

— Всички тези хора се обадиха на мен — заявява той пред репортерите, изпълнили необзаведения му хол. — Те имаха намерение да напуснат компанията. В „Епъл“ определено ги бива да подценяват хората си.

Той решава да си сътрудничи с „Нюзуийк“ и списанието отпечатва неговата версия на историята. Интервюто, което дава, е много показателно.

— Това, в което най-много ме бива, е да събера група талантливи хора и да работя с тях за създаването на нови продукти — казва той пред списанието. — Винаги ще помня „Епъл“, така както всеки мъж помни първата жена, в която се е влюбил.

Въпреки това той твърди, че ако се наложи, ще се бори с ръководството на компанията:

— Когато някой публично те нарече крадец, ти си длъжен да отвърнеш на обвиненията.

Според него заплахата на „Епъл“ да го съди е възмутителна и дори тъжна, защото това показва, че това вече не е онази уверена, бунтарска компания.

— Трудно ми е да повярвам, че компания, която струва 2 милиарда долара и има 4300 служители, не може да се конкурира с петима души, обути в дънки — допълва той.

За да парира обвиненията на Джобс, Скъли се обажда на Возняк и го подканва да се намеси.

— Понякога Стив се държи доста обидно и наранява хората около себе си — заявява същата седмица Возняк пред списание „Тайм“.

Той разкрива, че Джобс го е поканил да се присъедини към новата компания, което е щяло да бъде коварен удар върху ръководството на „Епъл“. Возняк обаче не искал да участва в играта и изобщо не отвърнал на телефонното обаждане. Пред вестник „Сан Франциско Кроникъл“ той разказва как Джобс е попречил на „Фрог Дизайн“ да разработи дистанционното управление под претекст, че така ще конкурира продуктите на „Епъл“.

— Очаквам да създаде отличен продукт и му пожелавам успех, но повече му нямам доверие — казва Возняк.

— Най-доброто нещо, което някога се е случвало на Стив, е това, че го уволнихме и му казахме да се маха — заявява по-късно Артър Рок.

Много хора споделят мнението, че тези взаимоотношения на любов и омраза са направили Джобс по-мъдър и по-зрял. Но нещата не са толкова прости. В компанията, която основава след изгонването си от „Епъл“, той получава възможността да се отдаде изцяло на инстинктите си — и добрите, и лошите. Чувства се като звяр, пуснат от клетка. В резултат на това се раждат няколко атрактивни продукта, които се оказват зрелищен провал. Именно това е истинският урок за него. Онова, което го подготвя за огромния успех, който ще постигне в Действие III, не е изгонването му по време на Действие I, а блестящите провали по време на Действие II.

Първият инстинкт, на който Джобс се отдава, е страстта му към дизайна. Името, което избира за новата си компания, е многозначително: Next . За да се откроява ясно, той решава, че логото трябва да е на световно ниво, затова започва да ухажва доайена по корпоративен дизайн Пол Ранд. Седемдесет и една годишният графичен дизайнер, роден в Бруклин, е създател на някои от най-известните логота в бизнеса, включително тези на Esquire, IBM, Westinghouse, ABC и UPS . По това време той има договор с IBM и началниците му го предупреждават, че ще влезе в конфликт на интереси, ако създаде логото на друга компютърна компания. Ето защо Джобс грабва телефона и се обажда на изпълнителния директор на IBM Джон Ейкърс. Ейкърс е извън града, но Джобс настоява, докато накрая не го свързват със заместник-председателя Пол Рицо. Два дни по-късо Рицо решава, че е безсмислено да се съпротивлява на Джобс, и дава разрешение на Ранд да поеме поръчката.