Уолтър Айзъксън - Стив Джобс

— Великото изкуство формира вкусовете, не се съобразява с тях.

Възхищава се също от дизайна на „Мерцедес“.

— С времето направиха линиите по-плавни, но детайлите по-изчистени — споделя той веднъж, докато се разхожда на паркинга с някого. — Така трябва да направим макинтоша.

Ояма скицира предварителния проект и прави гипсов модел. Екипът на „Мак“ се събира да го разгледа и да обмени мнения. Херцфелд го нарича „сладък“. Другите също изглеждат доволни. Изведнъж Джобс започва да критикува:

— Прекалено е ъгловат, трябва да има по-заоблени форми. Радиусът на първата фаска трябва да е по-голям, а и не ми харесва ъгълът на скосяване.

На наскоро усвоения дизайнерски жаргон той има предвид ръба, свързващ страните на компютъра. Сетне обаче прави един окуражителен комплимент:

— Е, добре е за начало.

Веднъж-два пъти месечно Манък и Ояма представят нов вариант, преправен според дотогавашните критики на Джобс. Тържествено свалят кърпата от последния гипсов модел и до него нареждат всички предишни варианти. Това не само им помага да следят развитието на дизайна, а и не дава повод на Джобс да ги обвинява, че не са се съобразили с препоръките му.

— Моделите след четвъртия почти не се различаваха от третия — спомня си Херцфелд, — но Стив винаги критикуваше и вземаше нови решения, казваше, че харесва или не харесва определени детайли, които аз едва забелязвах.

Една неделя Джобс отива в магазина „Мейсиз“ в Пало Алто и отново дълго разглежда домакинските уреди, особено тези на „Куизинарт“. В понеделник дотърчава до офиса на „Мак“, казва на дизайнерския екип да купят един и прави куп нови предложения относно линиите, кривините и ъглите на скосяване.

Джобс постоянно повтаря, че машината трябва да изглежда приветлива. В резултат мониторът все повече заприличва на човешко лице. Флопито е под екрана, кутията е по-тясна и по-висока от повечето компютри и напомня глава. Издатината в основата е като брадичка и Джобс намалява дебелината на пластмасовата рамка отгоре, за да не прилича на неандерталско чело. Патентът за дизайна на кутията на „Епъл“ е издаден на името на Джобс, наред с Манък и Ояма.

— Въпреки че Стив не е начертал нито една линия, дизайнът е такъв благодарение на неговите идеи и вдъхновение — признава по-късно Ояма. — Честно казано, не знаехме какво означава един компютър да е „приветлив“ ( friendly ), докато той не ни обясни.

Със същата маниакална старателност Джобс следи създаването на всичко, което ще се появява на монитора. Един ден Бил Аткинсън нахълтва въодушевен в „Тексако Тауърс“. Хрумнал му гениален алгоритъм за бързо чертане на окръжности и елипси на екрана. Математическите уравнения за чертане на кръг обикновено изискват да се изчислява квадратен корен, което микропроцесорът 68000 не може да прави. Аткинсън обаче е измислил как да го избегне, изхождайки от факта, че сумата от последователни нечетни числа дава последователност от точни квадрати (например 1+3=4, 1+3+5=9 и т.н.). Херцфелд си спомня, че когато Аткинсън демонстрирал метода, всички били впечатлени, но не и Джобс.

— Е, кръговете и елипсите са хубави — признава той, — но как ще начертаеш правоъгълник със заоблени ъгли?

— Не съм сигурен, че е необходимо — отбелязва Аткинсън. После добавя, че е почти невъзможно.

— Исках да използвам само прости графични алгоритми и да ги огранича до най-основните фигури, които се налага да се чертаят.

— Правоъгълниците със заоблени ъгли са навсякъде! — възкликва Джобс, като скача и започва да ръкомаха разпалено. — Само се огледай! — Посочва дъската за писане, масата и други предмети, които са правоъгълни, но със заоблени ъгли. — Навън има още повече!

Извежда Аткинсън на разходка и почва да му показва автомобилни прозорци, билбордове и пътни знаци.

— За три пресечки му показах седемнайсет примера — спомня си по-късно Джобс. — Сочех му ги навсякъде, докато го убедих.

— Когато най-накрая ми показа една табела „Паркирането забранено“, казах „Добре, прав си. Предавам се. Трябва да включим правоъгълник със заоблени ъгли като основна фигура!“ — спомня си Херцфелд. — На другия следобед Бил влезе в „Тексако Тауърс“ ухилен до уши. Програмата му вече чертаеше хубави правоъгълници със заоблени ъгли, и то адски бързо.

В крайна сметка диалоговите прозорци на „Лиса“, „Мак“ и почти всеки друг компютър, създаден след тях, са със заоблени ъгли.

В курса по калиграфия, който посещава в „Рийд“, Джобс се е влюбил в шрифтовете с всичките им серифни и безсерифни варианти, пропорционалните разстояния между буквите и редовете.