Уолтър Айзъксън - Стив Джобс

Многократно изтъква, че продуктите на „Епъл“ ще са с изчистени и семпли форми.

— Ще ги направим светли и чисти и откровено високотехнологични. Няма да им придаваме тромав индустриален вид, целите в черно, черно и пак черно, като „Сони“. Това е нашият подход и с него целим качество, достойно за Музея на съвременното изкуство. Начинът на управление на компанията ни, дизайнът на продуктите ни, рекламата — всичко се свежда до една философия: нека да го направим просто. Пределно просто.

Дизайнерската стратегия на „Епъл“ става основна тема на първата брошура на фирмата: „Истинското изящество е в простотата“.

Джобс смята, че простотата в дизайна трябва да е съчетана с лекота при използване. Тези две неща невинаги вървят заедно. Понякога дизайнът изглежда толкова излъскан и опростен, че стъписва и плаши потребителя.

— Най-важното при нашия дизайн е да направим нещата интуитивно разбираеми — заявява Джобс пред аудитория от експерти по дизайн. Като пример изтъква симулацията на работно бюро, която създава за „Макинтош“. — Хората интуитивно знаят как да работят на настолен компютър. Ако влезете в обикновена кантора, на бюрото има документи. Намиращият се най-отгоре е най-важен. Хората знаят как да пренасочват вниманието си. Една от причините да правим компютрите си по подобие на работно бюро е, за да използваме вече развитите умения на потребителя.

По същото време в онази сряда, но в по-малка аудитория, се изказва двайсет и три годишната Мая Лин, която бързо се издига на пиедестала на славата през ноември предишната година, когато във Вашингтон е открит проектираният от нея Мемориал на ветераните от Виетнам. Двамата с Джобс се сприятеляват и той я кани в „Епъл“.

— Отидох да поработя със Стив за една седмица — спомня си Лин. — Попитах го: „Защо компютрите приличат на недодялани телевизори? Защо не направите нещо тънко? Нещо плоско, което да можеш да държиш на скута си?“

Джобс отговаря, че това е целта му и само чака технологията да го позволи.

По това време в сферата на индустриалния дизайн не се случва нищо интересно, поне според него. Той притежава лампа от Ричард Сапър, на която се възхищава. Освен това харесва мебелите на Чарлз и Рей Еймс и уредите на „Браун“, проектирани от Дитер Рамс. Няма обаче великани, които да заредят с енергия света на индустриалния дизайн, както са сторили в миналото Реймънд Люи и Херберт Байер.

— В индустриалния дизайн не се случваше почти нищо, особено в Силициевата долина, и Стив искаше да промени това — разказва Лин. — Неговото усещане за дизайн е лъскаво, но не лигаво. Има известна дяволитост. Подтикнат от склонността на дзен към простотата, той приемаше минимализма, но все пак не искаше продуктите му да изглеждат бездушни. Те бяха забавни. Стив е целенасочен и адски сериозен, когато стане дума за дизайн, но в цялата работа има и елемент на игра.

По-късно Джобс се увлича по японския дизайн и започва да търси досег с най-ярките му представители като Исей Мияке и И. М. Пей. Будисткото му обучение оказва голямо влияние.

— Винаги съм смятал, че будизмът и особено японският дзен будизъм е най-висш от естетична гледна точка — споделя той. — Най-великото нещо, което съм виждал, са градините около Киото. Много се възхищавам от постиженията на тази култура, а те идват директно от дзен будизма.

Виждането на Джеф Раскин за „Макинтош“ е, че трябва да прилича на куфар, който да се затваря, като клавиатурата се захлупва върху екрана. Когато поема проекта, Джобс решава да жертва преносимостта в полза на запомнящия се дизайн и компактността. Изважда телефонния указател и за ужас на инженерите заявява, че не трябва да надвишава площта, която заема. Затова дизайнерският екип на Джери Манък и Тери Ояма почва работа върху идеята мониторът да стои върху компютъра, а клавиатурата да може да се мести.

Един ден през март 1981 г. Анди Херцфелд се връща от вечеря и в офиса заварва Джобс да обикаля около прототипа на „Мак“ и да спори с творческия директор Джеймс Ферис.

— Трябва да има класически вид, който няма бързо да излезе от мода. Като фолксваген „Костенурка“ — заявява Джобс.

От баща си той се е научил да цени формите на класическите модели автомобили.

— Не, така не става — възразява Ферис. — Линиите трябва да са съблазнителни като на ферари.

— Не, не като ферари — контрира Джобс. — По-скоро трябва да е като порше!

По това време той кара порше 928. Веднъж извиква Бил Аткинсън навън да разгледа колата и заявява: