Уолтър Айзъксън - Стив Джобс

За Возняк това показва фундаменталната разлика между характерите им:

— Винаги съм държал на етиката и все още не разбирам защо ми каза, че ще му платят една сума, а е взел друга. Но нали знаете, хора — всякакви.

Когато научава, че разказът за случката е публикуван, Джобс се обажда на Возняк и отрича.

— Каза ми, че не си спомня да е правил такова нещо, а ако го е направил, със сигурност щял да запомни — обясни ми Возняк.

Когато попитах Джобс, той помълча и отговори колебливо:

— Не знам откъде се появиха тези обвинения. Дадох му половината от парите, които получих. Винаги съм бил честен с Воз. Тъй де, той на практика спря да работи през 1978 г. Оттогава не е свършил работа и за два цента. Въпреки това получи точно толкова акции от „Епъл“, колкото и аз.

Възможно ли е спомените да са се размили и Джобс всъщност да не е ощетил Возняк?

— Възможно е да съм се объркал — призна Возняк, но след кратък размисъл се поправи: — Не. Спомням си много добре. Беше чек за 360 долара.

Нолан Бушнел и Ал Олкърн потвърждават версията му.

— Спомням си, че говорих за премията с Воз и той много се разстрои — каза ми Бушнел. — Казах му: да, имаше бонус за всеки спестен чип. Той поклати глава и изцъка с език.

Каквато и да е истината, Возняк не смята, че си струва да се занимаваме с това. Джобс бил сложен характер и манипулаторските умения били просто една от неприятните черти, които допринасяли за успеха му. Возняк никога не би се държал по такъв начин, но пък той никога не би могъл да създаде „Епъл“.

— Предпочитам да не го обсъждам — каза ми той, когато се опитах да го притисна. — Не е нещо, по което трябва да оценяваме Стив.

Опитът в „Атари“ оформя подхода на Джобс към бизнеса и компютърния дизайн. Той оценява предимствата на лесните за използване игри от типа „пусни 25 цента, избягвай клингонците“.

— Тази простота страшно го впечатли и го накара да обръща огромно внимание на продукта — казва Рон Уейн.

Освен това Джобс възприема характерната за Бушнел тактика „всичко или нищо“.

— Нолан не приемаше „не“ за отговор и за Стив именно това бе начинът да се прави бизнес — казва Олкърн. — Нолан никога не се държеше грубо като Стив, но имаше същото решително поведение. Понякога ме караше да треперя, но дявол да го вземе! — правеше така, че нещата да станат. В това отношение Нолан бе учител на Джобс.

Бушнел споделя това мнение:

— Във всеки бизнесмен има нещо, което не мога да определя, но го забелязах у Стив. Той се интересуваше не само от инженерната част, а и от търговската. Научих го, че ако се държиш, сякаш можеш да направиш нещо, то непременно ще стане. Казах му да се държи все едно напълно владее положението, защото тогава и хората ще повярват, че е така.

През 60-те години в Сан Франциско и долината Санта Клара се събират различни културни течения. Едното е електронната революция, която започва с бума на военната промишленост и скоро повлича фирмите за електроника, производителите на микрочипове, дизайнерите на видеоигри и компютърните компании. Заражда се и хакерската субкултура — всякакви жичкаджии, хакери, киберотрепки, аматьори и обикновени компютърни маниаци. В нея влизат инженери, които не се вписват в калъпа на „Хюлет-Пакард“, и техните деца, които не са настроени на вълната на едрите предприемачи. Има псевдонаучни групи, изследващи влиянието на ЛСД; в такива участват Дъг Енгелбарт от Изследователския център за растеж в Пало Алто, който по-късно помага при разработването на компютърната мишка и графичните интерфейси, и Кен Кеси, който възпява наркотиците в светлинно-музикални спектакли с един любителски състав. Бурно се развива и хипарското движение, произлязло от бийт поколението в района на Сан Франциско, и Движението за свободно слово в „Бъркли“. Върху всичко това се наслагват различни движения за самоусъвършенстване и духовно просветление: дзен и хиндуизъм, медитация и йога, първичен писък и лишаване от сън, независими институти и алтернативна психология.

Олицетворение на това сливане между алтернативна култура и процесорна мощ, просветление и технология, е Стив Джобс, който медитира сутрин, ходи на лекции по физика в „Станфорд“, работи нощна смяна в „Атари“ и мечтае да започне собствен бизнес.

— На това място просто се случваше нещо — каза ми той, обърнал поглед към миналото. — Най-хубавата музика дойде оттук — „Грейтфул Дед“, „Джеферсън Еърплейн“, Джоан Бейз, Джанис Джоплин; тук бяха създадени интегралната схема и неща като каталога „Цяла Земя“ ( Whole Earth Catalog ).