Уолтър Айзъксън - Стив Джобс

— Характерното за Стив е, че умее да убеждава търговците — казва Возняк. — Аз никога не бих се справил с това. Прекалено съм срамежлив.

Джобс започва да ходи с Возняк на срещите в „Хоумбрю“, занася един телевизор и помага за сглобяването. Сбирките вече се посещават от над 100 любители. Отпред, с показалка в ръка и непринуден маниер, стои Лий Фелсенщайн, друг представител на пресечната точка между компютърната техника и алтернативната култура. Той е незавършил студент по инженерни науки, участник в Движението за свободно слово и активист против войната. Пише за алтернативния вестник „Бъркли Барб“, а по-късно отново се захваща с компютърно инженерство.

Воз обикновено се стеснява да говори на срещите, но след лекцията около него винаги се събират много хора и той гордо им показва докъде е стигнал. Мор се опитва да създаде в „Хоумбрю“ атмосфера на сътрудничество и обмен на идеи, а не търговски дух.

— Девизът на клуба бе „Помогни на другите“ — спомня си Воз. В основата на хакерската етика стои убеждението, че информацията трябва да е безплатна и на властите не трябва да се има никакво доверие. — Създадох Apple I , защото исках да го дам безплатно на хората.

Но не такова е виждането на Бил Гейтс. След като двамата с Пол Алън завършват BASIC -преводача за „Алтеър“, той страшно се възмущава, че членовете на „Хоумбрю“ правят копия на програмата, разменят си я, а не му плащат. Затова пише известното си писмо до клуба: „Както повечето любители сигурно знаят, много от вас крадат софтуер. Честно ли е това?… По този начин пречите на създаването на качествен продукт. Кой професионалист ще работи без пари?“

Стив Джобс също не приема идеята изобретенията на Возняк, били те сини кутии или компютри, да се раздават безплатно. Затова убеждава приятеля си да престане да раздава копия на схемите си. „Повечето хора и без това нямат време да си ги сглобят сами. Хайде да започнем да правим и да продаваме готови платки“ — казва той. Това е един пример за тяхната симбиоза.

— Всеки път, когато изобретях нещо велико, той намираше начин да печелим пари от него. Никога не ми беше хрумвало да продавам компютри. Стив беше този, който каза: „Хайде да ги покажем на хората и да продадем няколко“ — споделя Возняк.

Джобс измисля как да плати на един познат в „Атари“ да начертае електронните платки и да напечата петдесетина. Това струва 1000 долара плюс парите за инженера. Могат да ги продадат по 40 долара парчето и да получат 700 долара печалба. Возняк се съмнява, че ще успеят да ги продадат.

— Не виждах как ще си върнем парите — спомня си той.

Воз вече има проблеми с хазяина си заради невалидни чекове и е принуден да му плаща всеки месец в брой. Джобс знае как да убеди приятеля си. Отказва се да му говори за доходността на начинанието, а изтъква, че ще бъде забавно.

— Дори да изгубим парите, така ще си направим фирма — казва, докато пътуват с микробуса му „Фолксваген“. — Поне веднъж в живота си ще сме имали собствена фирма.

Това заинтригува Возняк дори повече от възможността да забогатее.

— Идеята беше вълнуваща — спомня си той. — Аз и най-добрият ми приятел да си направим фирма. Леле! Веднага реших, че трябва да стане. Как бих могъл да откажа?

За да съберат необходимите пари, Возняк предлага калкулатора си HP 65 за 500 долара, макар че в крайна сметка купувачът успява да отбие половината от цената. Джобс пък продава фолксвагена си за 1500 долара. Новият собственик обаче го издирва две седмици по-късно и казва, че двигателят се повредил, затова Джобс се съгласява да поеме половината от ремонта. Въпреки тези малки неприятности двамата събират около 1300 долара работен капитал; имат схемите на продукта и план. На път са да направят собствена компютърна фирма.

След като са решили да основат компания, трябва да измислят име. Джобс пак заминава за фермата „Всички заедно“ да подрязва дръвчетата. Когато се връща, Возняк го взема от летището и по пътя за Лос Алтос обсъждат различни варианти за име. Обмислят думи от стандартния технически жаргон като Matrix („Матрица“), неологизми като Executek („Егзекютек“) и дори някои откровено скучни имена като „Пърсънал Къмпютърс Инкорпорейтид“. Крайният срок изтича на другия ден, когато Джобс трябва да попълни документите. Накрая предлага компютърът да се казва „Епъл“ („Ябълка“).

— Това бе една от плодовите ми диети — обяснява той. — Тъкмо се връщах от ябълковата градина. Звучеше забавно, духовито и не стряскащо. „Епъл“ — „ябълка“ — щеше да тушира страховитото звучене на „компютър“. Освен това щяхме да влезем в телефонния указател преди „Атари“.