Уолтър Айзъксън - Стив Джобс

По-късно Уейн се разколебава. Когато Джобс започва да взема заеми и да харчи, той си спомня провала на старата си фирма; не му се иска да преживее всичко това отново. Джобс и Возняк нямат никакви собствени средства, но Уейн (който се страхува от глобален финансов крах) крие златни монети в дюшека си. Тъй като основават „Епъл“ като събирателно дружество, а не като корпорация, партньорите носят лична отговорност за дълговете си и Уейн се опасява да не би евентуалните кредитори да го погнат. Затова само единайсет дни по-късно отива в офиса в Санта Клара с „искане за оттегляне“ и анекс към договора за съдружие: „По взаимно съгласие на заинтересованите страни с този анекс Уейн се отказва от статута на съдружник.“ Отбелязано е, че въз основа на 10-процентния си дял от компанията е получил 800 долара, а скоро след това — още 1500.

Ако беше останал и задържал 10-те си процента, в края на 2010 г. щеше да има 2.6 милиарда долара. Вместо това сега живее сам в тясно жилище в Паръмп, Невада, играе на ротативки и се прехранва от социални помощи. Твърди, че не съжалява:

— В онзи момент това беше правилното решение за мен. Двамата бяха луди глави, а аз нямах необходимия кураж и не бях готов за такова приключение.

Джобс и Возняк заедно представят продукта си в клуб „Хоумбрю“ скоро след основаването на „Епъл“. Воз показва една от новите си платки и разказва за микропроцесора, осемте килобайта памет и версията на BASIC , на която е програмирана. Освен това изтъква основното достойнство на творението си: „лесна за работа клавиатура вместо глупавото, объркано контролно табло с куп лампички и ключове“. След него става Джобс. Той изтъква, че при Apple , за разлика от „Алтеър“, всички основни компоненти са вградени в компютъра. Сетне задава провокативния въпрос: Колко биха платили хората за такава прекрасна машина? Опитва се да накара приятелите си да осъзнаят удивителната стойност на Apple . През следващите десетилетия задава този реторичен въпрос на всяко представяне на новите си продукти.

Слушателите им не се впечатляват особено. Apple е направен с евтин микропроцесор, не с „Интел 8080“. Един важен човек обаче остава, за да научи повече. Това е Пол Теръл, основал през 1975 г. компютърния магазин „Байт Шоп“. Сега, година по-късно, вече разполага с три магазина и има амбиции да изгради национална верига. Джобс с голямо удоволствие му дава мостра от новия компютър. „Разгледайте го. Ще ви хареса“ — уверява го.

Теръл е толкова впечатлен, че им дава визитната си картичка и им казва:

— Обадете се.

— Ето, обаждам се — заявява Джобс на следващия ден, когато влиза бос в магазина.

Така прави първата си продажба. Теръл се съгласява да поръча петдесет компютъра. Поставя обаче едно условие: не иска само платки за по 50 долара, за които хората трябва сами да си купят чиповете и да ги сглобят. Това може да е интересно за шепа запалени любители, но не и за повечето клиенти. Иска платките да са в напълно сглобен вид. Готов е да ги плати по 500 долара в брой за всяка една.

Джобс веднага се обажда на Возняк в „Хюлет-Пакард“:

— Седнал ли си?

Воз отговаря, че не. Въпреки това Джобс му съобщава новината.

— Щях да падна. Направо щях да падна — спомня си Возняк. — Никога няма да забравя този момент.

За да изпълнят поръчката, трябва да купят части за 15 000 долара. Алън Баум, третият калпазанин от гимназия „Хоумстед“, и баща му се съгласяват да им дадат на заем 5000. Джобс се опитва да вземе на кредит още от една банка в Лос Алтос, но когато го вижда, управителят, съвсем разбираемо, не му дава. Джобс отива в „Халтек Съплай“ и предлага на собственика равен дял от „Епъл“, но той решава, че не иска да има вземане-даване с двама „раздърпани келеши“. В „Атари“ Олкърн е готов да им продаде чипове само срещу заплащане на място. Накрая Джобс убеждава управителят на „Крамър Електроникс“ да се обади на Пол Теръл, който да потвърди, че е поел ангажимент да изплати поръчка за 25 000 долара. Теръл е на фирмено събрание, когато му съобщават, че някой го търси спешно по телефона (Джобс е доста настоятелен). Управителят на „Крамър“ му казва, че в склада има двама дрипльовци, които развяват поръчка от „Байт Шоп“. Наистина ли има такава? Теръл потвърждава и управителят се съгласява да отпусне на Джобс частите на кредит за трийсет дни.

Къщата на Джобс в Лос Алтос се превръща в цех за сглобяване на петдесетте платки за Apple I , които трябва да бъдат доставени в „Байт Шоп“ след трийсет дни, когато изтича срокът за плащане на частите. За целта се включва всяка свободна работна ръка: Джобс и Возняк, Даниел Котке и бившата му приятелка Елизабет Холмс (която междувременно е напуснала сектата), бременната сестра на Джобс, Пати. Опразват стаята й и заедно с кухненската маса и гаража я реквизират за работно пространство. Елизабет, която е ходила на курс по бижутерство, е натоварена със задачата да запоява чиповете.