Уолтър Айзъксън - Стив Джобс

Возняк е потресен от това „абсурдно“ по думите му предложение, но Джобс настоява. Шефовете на „Комодор“ се обаждат след няколко дни да им кажат, че ще им излезе по-евтино да направят собствена машина. Джобс не е разочарован от това. Той е проверил „Комодор“ и смята, че шефовете са „скапаняци“. Возняк не съжалява за изгубените пари, но професионалната му гордост е силно наранена, когато девет месеца по-късно фирмата пуска компютъра „Комодор PET “.

— Стана ми малко кофти. От бързане бяха направили пълен боклук.

Флиртът с „Комодор“ изважда на повърхността един потенциален конфликт между Джобс и Возняк. Дали наистина са равнопоставени в приноса си за „Епъл“ и дали не трябва да се откажат? Джери Возняк, който възхвалява превъзходството на инженера над обикновения предприемач и търговец, смята, че повечето пари трябва да отиват при сина му. Веднъж лично поставя въпроса на Джобс.

— Ти не заслужаваш нито цент — заявява Возняк-старши. — Не си създал нищо.

Джобс се разплаква, което не е необичайно за него. Той не умее да сдържа емоциите си, нито тогава, нито по-късно. Казва на Стив Возняк, че е готов да се откаже от съдружието:

— Ако не делим по равно, по-добре вземи всичко.

Воз обаче много по-добре от баща си разбира взаимната полза за двамата. Ако не беше Джобс, той сигурно щеше да раздава платките си безплатно на събранията в клуб „Хоумбрю“. Джобс е този, който превръща новаторската му идея в успешен бизнес, точно както по-рано става със синята кутия. Воз се съгласява да останат равноправни партньори.

Това е мъдро решение. За да направят Apple II успешно начинание, ще им е нужно нещо повече от гениалната схема на Воз. Трябва да създадат изцяло завършен потребителски продукт и това е ролята на Джобс.

За начало той моли бившия им партньор Рон Уейн да направи кутия.

— Предположих, че нямат пари, затова измислих такава, която не изисква особена апаратура и може да се сглоби във всяка железария — разказва той.

Кутията се състои от плексигласов корпус, закрепен с метални лайсни, и плъзгащ се капак за клавиатурата.

На Джобс не му харесва. Той иска прост и елегантен дизайн, който да отличава Apple II от другите машини с техните недодялани сиви метални кутии. Докато обикаля отдела за домакински уреди в „Мейсиз“, вниманието му е привлечено от кухненските роботи „Куизинарт“. Решава, че иска такава модерна кутия от лека формована пластмаса. Веднъж в „Хоумбрю“ предлага 1500 долара на един местен консултант, Джери Манък, за да проектира такава кутия. Дизайнерът е подозрителен заради външния вид на Стив и иска парите предварително. Джобс отказва, но Манък все пак приема поръчката.

След няколко седмици му показва просто устроена кутия от формована пластмаса, спретната и с привлекателен външен вид. Джобс е възхитен.

Следващата стъпка е захранването. Цифровите маниаци като Возняк не обръщат голямо внимание на нещо толкова аналогово и банално, но Джобс решава, че това е основен компонент. Стремежът му е най-вече — както и по-късно — да осигури захранване, при което няма нужда от вентилатор. Вентилаторите в един компютър противоречат на дзен — прекалено разсейват. Джобс отива в „Атари“ да се посъветва с Олкърн, който разбира от старомодно електроинженерство.

— Ал ме насочи към един истински гений в това отношение — спомня си Джобс. — Род Холт бе страстен пушач и комунист, беше преживял няколко брака и разбираше от абсолютно всичко.

Също като Манък и всеки друг, който се среща с Джобс, Холт го поглежда скептично. „Не взимам евтино“ — предупреждава. Джобс съзнава, че си струва, и му казва, че парите не са проблем.

— Просто ме подмами да работя за него — споделя Холт, който в крайна сметка постъпва в „Епъл“ като редовен служител.

Вместо конвенционалното линейно електрозахранване Холт избира такова, каквото се използва при осцилоскопите. Токът се включва и изключва не шейсет, а хиляди пъти в секунда; така задържа напрежението за много по-кратко време и отделя по-малко топлина.

— Това превключващо захранване беше толкова революционно, колкото самата платка на Apple II — обяснява по-късно Джобс. — Малко хора признават тази заслуга на Род, а би трябвало. Всеки съвременен компютър използва превключващо захранване и всички са възприели идеята на Род.

При целия талант на Возняк, той не би могъл да направи такова нещо. „Имах само бегла представа какво е превключващо захранване“ — признава той.