Уолтър Айзъксън - Стив Джобс

Котке намира Кобун за забавен:

— Английският му беше ужасен. Стилът му бе нещо като хайку, с поетични, цветисти фрази. Ние сядахме и го слушахме, но през половината време нямахме представа за какво приказва. Цялата работа приличаше на фарс.

Елизабет е била по-прилежна:

— Когато ходехме на медитация при Кобун, сядахме на възглавнички, а той се настаняваше на подиума. Учехме се да се абстрахираме от външните дразнители. Беше като магия. Една вечер медитирахме, докато валеше, и Кобун ни научи как да използваме външните звуци, за да се фокусираме върху медитацията.

Джобс бил най-старателен от всички.

— Ставаше много сериозен и надут, направо непоносим — спомня си Котке.

Джобс започва да се среща с Кобун почти ежедневно и на всеки няколко месеца двамата отиват някъде да медитират заедно.

— Стараех се да прекарвам колкото можех повече време с него — разказва Джобс. — Съпругата му беше медицинска сестра в „Станфорд“ и имаха две деца. Тя работеше нощна смяна, затова ходех у тях вечер. Прибираше се около полунощ и тихо ме отпращаше.

Понякога обсъждат дали Джобс трябва да се отдаде изцяло на духовно търсене, но Кобун го съветва да не го прави. Той уверява младежа, че може да развива духовността си и докато работи. Познанството им остава трайно и задълбочено; седемнайсет години по-късно Кобун ръководи сватбената церемония на Джобс.

В натрапчивото търсене на себе си Джобс се подлага на първичната терапия, наскоро разработена и рекламирана от психотерапевта Артър Янов. Методът почива върху теорията на Фройд, че психичните проблеми се дължат на потискани травми от детството; Янов твърди, че проблемите могат да се преодолеят, ако човекът отново преживее тези първични моменти, изживявайки цялостно болката — понякога с писъци. На Джобс това му се струва за предпочитане пред стандартната психоанализа, защото включва интуитивни чувства и емоционални действия, а не разумен анализ.

— Не се налагаше да мислиш — споделя той. — Просто трябваше да действаш: затваряш очи, затаяваш дъх, гмуркаш се и изплуваш от другата страна по-проницателен от преди.

Група съмишленици на Янов основават така наречения Орегонски център на чувствата в един стар хотел в Юджийн. Центърът се ръководи от бившия гуру на Джобс — Робърт Фридланд, чиято комуна „Всички сме едно“ е наблизо. В края на 1974 г. Джобс се записва на дванайсетседмична терапия срещу 1000 долара.

— Двамата със Стив бяхме в период на лично израстване, затова исках да отида с него, но нямах пари — разказва Котке.

Джобс доверява на няколко близки приятели, че е бил подтикнат от болката, че е бил даден за осиновяване и не познавал биологичните си родители.

— Стив силно копнееше да разбере кои са биологичните му родители, за да опознае по-добре себе си — разказва Фридланд.

От осиновителите си Джобс знае, че родителите му са завършили университет и че баща му вероятно е сириец. Дори обмисля да наеме частен детектив, но после се отказва, поне за момента.

— Не исках да нараня родителите си — обяснява той, имайки предвид Пол и Клара Джобс.

— Не можеше да се примири с факта, че е бил изоставен — казва Елизабет Холмс. — Смяташе, че в емоционален план трябва да преодолее този проблем.

Джобс лично й признал: „Това много ме притеснява. Трябва да се фокусирам върху него.“ Още по-откровен бил пред Грег Калхун.

— Терзаеше се много за това, че е осиновен, и често говореше с мен за това — спомня си Калхун. — Чрез така наречения „първичен писък“ и безслузните си диети се опитваше да се прочисти, да проникне по-дълбоко в гнева си. Сподели ми, че е много ядосан задето биологичните му родители са се отказали от него.

Джон Ленън преминава през същата първична терапия през 1970 г. и през декември същата година прави песента „Майка“ с „Пластик Оно Бенд“

В нея изразява чувствата си към бащата, който го е изоставил, и майка му, убита в тийнейджърските му години. Припевът съдържа призива: „Мамо, не си отивай. Татко, върни се.“ Джобс често слуша песента.

По-късно той признава, че терапията на Янов не била много ефективна:

— Предлагаше готов, фиксиран отговор, който се оказа твърде опростенчески. Стана ми ясно, че няма да получа някакво велико прозрение.

Елизабет обаче смята, че сеансите са го направили по-уверен:

— Терапията го промени. Беше все така сприхав, но за известно време излъчваше спокойствие. Доби повече увереност и чувството, че не си е на мястото, намаля.