Уолтър Айзъксън - Стив Джобс

Джобс усеща, че може да предаде тази своя увереност на околните и да ги кара да правят неща, които са смятали за невъзможни. Елизабет скъсва с Котке и се присъединява към една секта в Сан Франциско, която изисква от последователите си да прекъснат контакт с всичките си досегашни приятели. Джобс обаче не приема това условие. Един ден нахълтва в култовата сграда на сектата и заявява, че отива в ябълковата градина на Фридланд и Елизабет трябва да дойде с него. Още по-безочливо изтъква, че тя ще кара през част от пътуването (въпреки че дори не знае как се използва скоростният лост).

— Когато излязохме на празен участък, Стив ме накара да седна зад волана и да натисна педала, докато вдигнахме деветдесет — спомня си тя. — Пусна „Кръв върху релсите“ на Дилън, сложи глава в скута ми и заспа. Държеше се, сякаш е в състояние да направи всичко и следователно и аз мога. Повери живота си в ръцете ми. Така ме накара да извърша нещо, на което не знаех, че съм способна.

Това е добрата страна на онова, което става известно като неговото „изкривяване на реалността“.

— Ако му се довериш, можеш да постигнеш всякакви неща — казва Елизабет. — Ако е решил, че нещо трябва да стане, той прави така, че да стане.

Един ден в началото на 1975 г. Рон Уейн нахълтва в кабинета на Ал Олкърн в „Атари“ и възкликва:

— Стиви се върна!

— Леле! Доведи го веднага.

Джобс влиза бос, по шафранено расо, с една бройка от „Бъди тук и сега“, която връчва на Олкърн и настоява да я прочете. След това пита дали може да се върне на работа.

— Приличаше на някакъв кришнар, но много се зарадвах, като го видях — спомня си Олкърн. — Казах му: „Разбира се!“

Отново в името на фирмения мир Джобс работи главно нощем. Возняк, който живее наблизо и работи в „Хюлет-Пакард“, често се отбива след вечеря да си приказват и да играят видеоигри. В залата за боулинг в Сънивейл той направо се пристрастява към „Понг“, затова сглобява собствена конзола, която свързва с телевизора вкъщи.

Един ден към края на лятото на 1975 г. Нолан Бушнел напук на всеобщото мнение, че игрите с жонглиране са си изпели песента, решава да направи вариант на „Понг“ за един човек; вместо да се съревновава със съперник, играчът изстрелва топчето срещу стена, от която при всеки удар пада по една тухличка. Бушнел извиква Джобс в кабинета си, скицира идеята на една черна дъска и му дава задачата да я реализира. Обещава премия за всеки микрочип по-малко от петдесетте, които той е използвал. Бушнел знае, че Джобс не е голям инженер, но правилно предвижда, че ще извика на помощ Возняк, който постоянно се мотае наоколо.

— С един куршум два заека — спомня си Бушнел. — Воз беше по-добър инженер.

Когато Джобс го моли за помощ и му предлага да си разделят хонорара, Возняк страшно се въодушевява:

— Това бе най-прекрасното предложение в живота ми — да конструирам игра.

Джобс му казва, че трябва да стане за четири дни с възможно най-малко чипове. Онова, което скрива от приятеля си, е, че срокът е определен лично от него, защото бърза да отиде във фермата на Фридман за брането на ябълките. Освен това не му казва, че има бонус за всеки чип по-малко.

— Конструирането на такава игра би отнела на повечето инженери няколко месеца — разказва Возняк. — Не бях уверен, че ще се справя, но Стив ме накара да повярвам, че ще успея.

И така, Воз работи четири денонощия без почивка и успява. През деня в „Хюлет-Пакард“ чертае схемата на хартия. После, след като хапва набързо, тича в „Атари“ и се труди там цяла нощ. Докато Возняк измисля схемата, Джобс седи на една маса до него и фиксира чиповете върху една макетна платка.

— Докато Стив се мъчеше с платката, аз играех любимата си игра, автомобилното рали „Гран трек 10“ — признава Возняк.

Изненадващо, двамата свършват работата за четири дни и Возняк използва само четирийсет и пет микрочипа. Свидетелствата са противоречиви, но според повечето Джобс дава на Возняк само половината от основния хонорар, но не и премията, която Бушнел му изплаща за икономисването на пет чипа. Едва десет години по-късно (когато му показват описание на случката в една книга за историята на „Атари“) Возняк научава, че приятелят му е получил бонус.

— Стив сигурно е имал нужда от пари и затова не ми е казал истината — коментира по-късно той. Когато говори за това сега, често спира и признава, че се чувства обиден. — Иска ми се да беше честен с мен. Знаеше, че ако ми каже, че има нужда от пари, щях му ги отстъпя. Нали бяхме приятели. Приятелите си помагат.