Уолтър Айзъксън - Стив Джобс

— Дотича при мен, хвана ме, изцъка с език и каза: „Ти си едно бебе“ — спомня си Джобс. — Не бях много очарован от това внимание.

Индиецът го хваща за ръката, отделя го от тълпата богомолци и го завежда на едно възвишение, където има кладенец и езерце.

— Седнахме и той извади голям бръснач. Помислих, че е откачен, и почнах да се притеснявам. Оня извади един сапун и… тогава имах дълга коса… обръсна ми главата. Каза, че го правел, за да остана здрав.

Даниел Котке пристига в Индия в началото на лятото и Джобс се връща в Делхи, за да го посрещне. Двамата скитат из страната, най-често с автобус и без определена цел. Джобс вече не търси гуру, който да го научи на мъдрост, а се стреми да постигне просветление чрез естетически преживявания, лишения и аскетизъм. Така и не успява да постигне вътрешен мир. Котке си спомня как веднъж се нахвърлил с крясъци върху някаква индийка, която според твърденията на Джобс искала да им продаде разредено мляко.

В същото време Джобс можел да бъде много щедър. В град Манали открадват спалния чувал на Котке заедно с пътническите му чекове.

— Стив ми плати разходите за храна и автобусния билет до Делхи — спомня си той.

Джобс му дава и всичките си останали пари — сто долара — за да се оправи.

През седемте месеца в Индия Стив пише рядко на родителите си и получава писма само в клона на „Американ Експрес“ в Делхи, когато минава оттам. Затова те много се изненадват, когато им се обажда от летището в Оукланд и ги моли да отидат да го приберат. Веднага тръгват.

— Бях с бръсната глава, носех индийска памучна дреха, а кожата ми бе придобила наситен шоколадов тен от слънцето. Седях на летището и нашите минаха няколко пъти покрай мен, докато накрая мама каза: „Стив?“ и аз отговорих: „Здрасти!“

Прибират го вкъщи и той продължава да търси себе си. Пробва много начини за постигане на просветление. Сутрин и вечер медитира и изучава дзен, а през другото време ходи да слуша лекции по физика и инженерни науки в „Станфорд“.

Интересът на Джобс към източните духовни учения, индуизма, дзен будизма и търсенето на просветление не е просто временно увлечение на едно деветнайсетгодишно момче. През целия си живот той се стреми да следва много от основните схващания на източните религии, като наблягането върху основаната върху опита праджня — мъдрост или емпирично знание, което се постига интуитивно чрез концентрация на съзнанието. Години по-късно, когато седяхме в двора на къщата му в Пало Алто, Джобс сподели с мен за трайното влияние, което е оказало върху него пътуването до Индия:

Връщането в Америка беше по-голям културен шок, отколкото пристигането в Индия. Хората в селските райони на онази страна не използват ума си като нас; използват интуицията си и тя е по-развита, отколкото на който и да е друг народ по света. Интуицията е много силно нещо, по-силно от интелекта според мен. Това оказа голямо влияние върху работата ми.

Западното рационално мислене не е вродено у човека; то се усвоява и е огромно постижение на Западната цивилизация. В индийските села хората не го заучават. Научават се на друго, което в някои отношения е по-ценно, но в други не е. Това е силата на интуицията и придобитата чрез опита мъдрост.

Когато се върнах след седем месеца по индийските села, осъзнах цялата лудост на Западния свят, но оцених и способността му за рационално мислене. Ако просто седнеш и се отпуснеш, ще установиш колко неспокоен е умът ти. Когато се опиташ да го укротиш, това само ще влоши нещата, но с течение на времето той ще се успокои и когато това стане, долавяш по-фини неща — тогава интуицията ти започва да разцъфва, а стане ли това, вече виждаш нещата по-ясно и си по-близко до реалността. Умът ти просто преминава на бавна скорост и ти виждаш грамадния мащаб на мига. Виждаш много повече, отколкото си виждал преди. Това е дисциплина, която се постига с практика.

Оттогава животът ми е под силното влияние на дзен. По едно време си мислех да отида в Япония и да опитам да вляза в манастира „Ейхей-джи“, но духовният ми наставник ме посъветва да остана тук. Каза, че там няма нищо, което да го няма тук, и беше прав. Убедих се в истинността на тази будистка поговорка, че ако си готов да обиколиш света, за да търсиш учител, той сам ще дойде на прага ти.

Джобс наистина намира учител в своя квартал. Шунрю Сузуки, който е автор на „Дзен разум за начинаещи“ и води будистки център в Сан Франциско, идва в Лос Алтос всяка сряда вечер, за да чете лекции и да медитира с малка група последователи. След известно време той възлага на помощника си Кобун Чино Отогава да отвори целодневен център там. Джобс става негов верен последовател заедно с приятелката си Крисан Бренан, Даниел Котке и Елизабет Холмс. Освен това започва да ходи на медитации в дзен центъра „Тасаджара“ — манастир в околностите на Кармъл, където Кобун също проповядва.