Уолтър Айзъксън - Стив Джобс

Всъщност Джобс не иска да напусне „Рийд“; иска само да не плаща високите такси и да ходи единствено на занятията, които са му интересни. Колкото и да е удивително, ръководството на университета приема.

— Беше очарователно любознателен — спомня си заместник-деканът по учебната дейност Джак Дъдман. — Не приемаше нищо за истина, докато не го провери сам.

Дъдман позволява на Джобс да ходи на занятия и да живее в общежитието при приятелите си дори след като престава да плаща таксите.

— Щом прекъснах, вече можех да не ходя на лекциите, които не ми бяха интересни — споделя Джобс.

Сред интересните е курсът по калиграфия, който привлича вниманието му, когато вижда няколко красиво оформени плаката в студентското градче.

— Научих за серифните и несерифните шрифтове, за различните разстояния при различни комбинации от букви, за тайните на добрата типография. Всичко това бе красиво, поучително, артистично по начин, който науката не може да отрази. Беше вълнуващо.

Ето още един пример как Джобс съзнателно търси пресечната точка между изкуство и техника. Във всичките му продукти по-късно технологиите са комбинирани с изящен дизайн, елегантност, емоция, дори романтика. Той е сред водещите създатели на лесния и приятен за ползвателя графичен интерфейс. Курсът по калиграфия се оказва много важен.

— Ако не бях отишъл на този курс в колежа, „Мак“ нямаше да има различни шрифтове и пропорционално разделени букви. И тъй като Windows изкопира „Мак“, сигурно нямаше да ги има в никой персонален компютър.

В същото време Джобс води бохемски живот в околностите на „Рийд“. През повечето време ходи бос, а при сняг — със сандали. Елизабет Холмс му готви, като се старае да се съобразява с безумните му диети. Той връща бутилки от безалкохолно, за да печели джобни, продължава да посещава безплатните неделни обеди в храма на Кришна и стои с яке в неотоплявания преустроен гараж, където живее за 20 долара на месец. Когато му трябват пари, работи в лабораторията на факултета по психология, където поддържа осветлението, използвано за изучаване на животинското поведение. Крисан Бренан идва да го вижда от време на време. Връзката им е непостоянна, през повечето време той я занимава с душевните си терзания и стремежа си към просветление.

— Навърших пълнолетие в едно вълшебно време — разсъждава по-късно Джобс. — Съзнанието ни бе възвисено от дзен и ЛСД.

Дори по-късно в живота си той приписва заслугата за просветеността си на психотропните вещества:

— Употребата на ЛСД беше дълбоко преживяване, едно от най-важните неща в живота ми. Този наркотик ти разкрива, че медалът има и друга страна. Когато ефектът премине, вече не си го спомняш, но го знаеш. ЛСД изостри сетивата ми за онова, което е важно: да създаваш велики неща, а не просто да печелиш пари; да оставиш колкото можеш повече в историята и човешкото съзнание.

През февруари 1974 г., след като се мотае осемнайсет месеца в „Рийд“, Джобс решава да се върне при родителите си в Лос Алтос и да си потърси работа. Това не е трудна задача. При разцвета на електрониката през 70-те притурката с обяви в „Сан Хосе Меркюри“ съдържа шейсет страници с предложения за работа в областта на компютърните технологии. Едно от тях привлича вниманието на Джобс: „Печели пари, докато се забавляваш!“ Същия ден Джобс влиза в офиса на производителя на видеоигри „Атари“ и заявява на директора на „Човешки ресурси“ — малко стъписан от раздърпания му вид — че няма да си тръгне, докато не го вземат на работа.

Основател на „Атари“ е широкоплещестият предприемач Нолан Бушнел, обаятелен мечтател с талант на шоумен — с други думи, още един потенциален модел за подражание. След като става известен, той обича да се разхожда с ролс-ройс, да пуши марихуана и да председателства фирмените събрания от ваната. И той като Фридланд умее да превръща чара си в коварна сила, да съблазнява и принуждава, да изкривява действителността със силата на характера си. На това по-късно ще се научи и Джобс. Главният му инженер е Ал Олкърн — едър веселяк, но по-уравновесен, — който изпълнява ролята на възрастния в семейството, като се опитва да прилага идеите и да тушира прищевките на Бушнел. Най-голямото им постижение до постъпването на Джобс във фирмата е видеоиграта „Понг“, при която двама играчи си прехвърлят върху екрана светещо топче с помощта на две подвижни линии, служещи за хилки. (Ако сте под трийсет, попитайте родителите си.)