Уолтър Айзъксън - Стив Джобс

В неделните вечери Джобс и Фридланд често ходят в кришнарския храм в западните покрайнини на Портланд, понякога заедно с Котке и Холмс. Там танцуват и пеят с цяло гърло.

— Изпадахме в истеричен транс — спомня си Холмс. — Робърт пощуряваше и танцуваше като луд. Стив беше по-сдържан, сякаш се срамуваше да се отърси от задръжките.

След това се гощават с вегетарианска храна, сервирана в картонени чинии.

Фридланд е управител на 90 хектара ябълкова градина на шейсетина километра югозападно от Портланд, собственост на ексцентричния му чичо милионер от Швейцария Марсел Мюлер. След като започва да се увлича по източните философии, Робърт основава там комуна, която кръщава „Ол Уан Фарм“ (ферма „Всички сме едно“). Джобс прекарва там уикендите с Котке, Холмс и други търсачи на просветление. Фермата има главна постройка, голяма плевня и барака за инструменти, където спят Котке и Елизабет Холмс. Джобс поема подрязването на ябълките.

— Стив се грижеше за градината — казва Фридланд. — Произвеждахме екологично чист сайдер. Работата на Стив беше да ръководи отряд от некадърници, които да подкастрят дръвчетата и да поддържат градината в сносен вид.

Монаси и послушници от храма на Кришна също идват и приготвят вегетариански угощения, ухаещи на кимион, кориандър и куркума.

— Стив идваше умрял от глад и се натъпкваше хубаво — спомня си Елизабет. — После тичаше да повръща. Години наред мислех, че страда от булимия. Беше много жалко, защото полагахме толкова усилия да организираме почерпките, а той не можеше да се възползва.

Проповедническият стил на Фридман започва да дразни Джобс.

— Може би откриваше у себе си твърде много от чертите на Робърт — смята Котке.

Въпреки че комуната би трябвало да служи като бягство от материалното, Фридман все повече започва да я управлява като фирма; кара последователите си да секат и продават дърва, да правят преси за сок и печки на въглища и да вършат безплатно други трудови дейности. Веднъж Джобс си ляга под масата в кухнята и с изненада установява, че през нощта разни хора се промъкват да крадат храната на другите от хладилника. Комунната икономика не е за него.

— Всичко стана твърде материалистично — спомня си той. — Момчетата и момичетата решиха, че работят прекалено много за фермата на Робърт, и започнаха един по един да напускат. Стана ми доста гадно.

Много по-късно, когато Фридланд вече беше милиардер и висш ръководен кадър в медодобива и производството на злато — работил във Ванкувър, Сингапур и Монголия — двамата си поприказвахме на чашка в Ню Йорк. Вечерта изпратих имейл на Джобс, като споменах за срещата. Само след час ми се обади от Калифорния и ме предупреди да не слушам Фридланд. Каза ми, че когато фирмата на Фридланд имала проблеми с екологичните власти заради замърсявания от мините, той се опитал да се свърже с него, за да го накара да му ходатайства пред Бил Клинтън. Джобс обаче не му отговорил.

— Робърт винаги се е представял за много духовна личност, но изгуби харизмата си и стана обикновен мошеник. Странно е, когато някой от най-духовните хора, които си познавал на младини, започне да управлява златни мини.

Университетът бързо дотяга на Джобс. Той харесва „Рийд“, но не и задължителните курсове там. За своя изненада открива, че въпреки хипарската слава на учебното заведение образователните изисквания са доста строги. Когато Возняк му идва на гости, Джобс изважда учебната си програма и се оплаква:

— Искат да науча всичко това!

— Нормално. Така правят в университетите — отговаря Воз.

Джобс отказва да посещава всички занятия и ходи само на онези, на които иска — като уроците по танци, които му харесват не само заради творческата атмосфера, но и заради възможността да сваля момичета.

— Аз никога не бих отказал да посещавам лекциите по предметите, които трябва да уча — удивлява се Возняк. — Това е разликата в характерите ни.

Освен това, както споделя по-късно, Джобс започва да чувства вина, че харчи парите на родителите си за образование, от което не вижда голяма полза.

— Всички спестени с много труд пари на нашите отиваха за моето образование — казва в една от прочутите си речи в „Станфорд“. — Не знаех какво искам от живота и как университетът ще ми помогне да разбера. А там прахосвах парите, които родителите ми бяха събирали цял живот. Затова реших да напусна и да чакам всичко да се нареди от само себе си.