Уолтър Айзъксън - Стив Джобс

Докато търси как да изкара за нова кола, Джобс помолва Возняк да го закара в колежа „Де Анса“, за да прегледа обявите за работа на таблото. Виждат, че търговският център „Уестгейт“ в Сан Хосе търси студенти, които да се маскират и да забавляват децата на клиентите. Така за по три долара на час Джобс, Возняк и Бренан надяват тежки костюми и маски и почват да играят Алиса, Лудия шапкар и Белия заек. Возняк, с добродушната си и чистосърдечна нагласа, го намира за много забавно:

— Казах, че това е голям шанс за мен, защото обичам децата. Мисля, че Стив го смяташе за скапана работа, но аз го възприемах като забавно приключение.

Джобс наистина не харесва работата:

— Умирах от жега, костюмите бяха тежки и след време ми идваше да фрасна някое хлапе.

Търпението никога не е било сред добродетелите му.

Седемнайсет години по-рано, преди да го осиновят, родителите на Джобс са поели официално задължение да му осигурят университетско образование. Затова през цялото това време работят усилено и прилежно спестяват за студентския му фонд, който по времето, когато завършва гимназия, е скромен, но достатъчен. Джобс обаче е станал още по-своенравен и не се старае да ги улесни. Първоначално обмисля идеята изобщо да не ходи в университет.

— Ако не бях постъпил в университета, щях да отида в Ню Йорк — смяташе той, размишлявайки колко различен би бил неговият свят (а може би и нашият), ако бе избрал друг път на развитие.

Когато родителите му настояват за университетско образование, той реагира с агресивно бездействие. Изобщо не иска да чуе за щатските учебни заведения като „Бъркли“, където учи Воз, въпреки че са най-евтини. Не го блазни и „Станфорд“, който е буквално на няколко преки от тях и е много вероятно да му даде стипендия.

— Децата, които отиваха в „Станфорд“, вече знаеха с какво искат да се занимават — сподели пред мен. — Не бяха много творчески настроени. Аз исках нещо творческо и интересно.

Избира си „Рийд“ — частно либерално учебно заведение в Орегон и едно от най-скъпите в страната. Един ден, когато е на гости на Воз в „Бъркли“, баща му се обажда да му каже, че е приет в „Рийд“. Двамата с майка му се опитват да го разубедят да постъпи там и изтъкват, че е прекалено скъпо за тях. Джобс обаче поставя ултиматум: или „Рийд“, или нищо. Както винаги, те отстъпват.

В „Рийд“ учат само хиляда студенти, наполовина на учениците в гимназия „Хоумстед“. Университетът е известен със свободната хипарска атмосфера, комбинирана, малко парадоксално, със строги академични стандарти и престижни дипломи. Пет години по-рано Тимъти Лиъри, гуруто на психеделичното просвещение обикаля страната да търси поддръжници на своята „Лига за духовно откриване“ ( League for Spiritual Discovery , или ЛСД). Тогава той сяда по турски пред студентите в „Рийд“ и заявява на слушателите си: „Като всяка велика религия от миналото ние търсим божественото в себе си… Тези древни цели изразяваме със следната метафора на настоящето: Включи се, настрой се, оттегли се.“ Много студенти в „Рийд“ приемат този призив съвсем сериозно и през 70-те делът на отпадналите от университета надвишава една трета.

През есента на 1972 г., когато идва време Джобс да се запише в „Рийд“, родителите му го закарват до Портланд, но в пореден израз на неподчинение той не им позволява да го изпратят до студентското градче. Дори не им казва „довиждане“ или „благодаря“. По-късно разказва за този момент с несвойствено за него съжаление:

Това е едно от нещата, от които наистина се срамувам. Държах се малко безчувствено и вероятно ги обидих. Не трябваше да го правя. Сториха толкова много, за да отида да уча там, а аз не ги исках близо до мен. Не исках хората да видят, че имам родители. Исках да бъда като сирак, който е скитал из страната с влакове, пристигнал отникъде, без корени, без връзки, без минало.

В края на 1972 г. в американския студентски живот настъпват резки промени. Виетнамската война и наборната кампания, която я съпътства, са към края си. Политическите теми вече не са толкова актуални в университетите и среднощните дискусии в общежитията отстъпват място на разговорите за бъдещата професионална реализация. Джобс е силно повлиян от различни книги за духовно просветление, най-вече от „Бъди тук и сега“ — ръководство по медитация и използване на психотропни вещества от Баба Рам Дас, по рождение Ричард Олпърт.

— Беше задълбочено четиво — спомня си Джобс. — Промени мен и много от приятелите ми.