Уолтър Айзъксън - Стив Джобс

Именно Возняк отваря очите на Джобс за музиката на Боб Дилън.

— Издирихме един тип от Санта Крус, който публикува статия за него. Дилън записваше всичките си концерти, но явно около него имаше доста неморални хора, защото незаконни копия на записите можеха да се намерят навсякъде. А онзи тип имаше всичките.

Събирането на записи на Дилън скоро става съвместно начинание.

— Двамата обикаляхме Сан Хосе и Бъркли и разпитвахме за пиратски презаписи на Дилън — разказва Возняк.

— Купувахме брошури с текстовете на песните му и ги разучавахме до късно през нощта. Думите на Дилън стимулираха творческото ни мислене — добавя Джобс. — Имах над сто часа записи, включително всички концерти от турнето през 1965 и 1966 г.

Става дума за турнето, на което Дилън излиза с електрически акомпанимент.

И двамата си купуват мощни магнетофони ТЕАК.

— Използвах моя на ниска скорост, за да побера максимален брой записи на една ролка — обяснява Возняк.

Джобс не остава по-назад:

— Вместо големи колони купих две страхотни слушалки. С часове се излежавах и слушах.

Джобс организира клуб в гимназията, където пуска музика, прави светлинни спектакли и… измисля кофти номера! (Веднъж залепят боядисана в златисто тоалетна чиния върху седалката на една редосеялка.) Въпреки че вече са завършили, Возняк и приятелят му Алън Баум обединяват сили с Джобс в края на предпоследната му година, за да организират подобаващо изпращане на абитуриентите. Четири десетилетия по-късно, докато ми показваше училищния комплекс, Джобс спря и посочи мястото, където бяха погодили онзи номер:

— Виждаш ли онзи балкон? Там сготвихме белята със знамето, която затвърди приятелството ни.

На голям чаршаф, който Баум е боядисал в тон със знамето на гимназията — в зелено и бяло — тримата нарисуват огромна ръка, показваща среден пръст. Майката на Баум, иначе порядъчна еврейка, им показва как да очертаят контурите и каква щриховка да използват, за да изглежда по-реалистично. „Знам какво е това“ — подхилква се тя, докато им помага. Монтират система от въжета и макари, с която да разпънат плаката точно когато зрелостниците минават под балкона. Подписват творението си SWAB JOB — инициалите на Возняк и Баум плюс част от името на Джобс. Шегата дълго ще се помни в училището — и коства на Джобс поредното наказание.

За друг шегаджийски номер Возняк сглобява джобно устройство, излъчващо телевизионни сигнали. Той го внася в някое помещение, където много хора гледат телевизия — например спалня в общежитието — и тайно натиска копчето, за да се появят смущения на образа. Когато някой стане и удари телевизора, Воз пуска копчето и картината се оправя. След като известно време разиграва така нищо неподозиращата жертва, той усложнява нещата. Държи копчето натиснато, докато някой не бутне антената. Накрая нагласява нещата така, че хората да си помислят, че някой трябва да държи постоянно антената или да подпира телевизора, като стои на един крак. Години по-късно, по време на една лекция Джобс има проблеми с видеосистемата и се отклонява от темата, за да разкаже повече за забавленията с онова устройство:

— Воз го слагаше в джоба си и двамата влизахме в нечия стая, където пичовете гледаха нещо, примерно „Стар Трек“. Воз прецакваше телевизора и някой ставаше да го оправя. Щом вдигнеше крак от земята, Воз пускаше копчето; когато оня стъпеше, пак го натискаше. — Джобс застана в невъзможна изкривена поза на подиума и се разсмя, докато обясняваше: — И след пет минути някой заставаше по този начин!

Най-удивителната комбинация от електроника и пакостлив гений — и лудорията, която спомага за създаването на „Епъл“ — реализират един неделен следобед, когато погледът на Возняк случайно попада върху статия в един брой на „Ескуайър“, оставен от майка му на кухненската маса. Това става през септември 1971 г., когато той се кани на другия ден да заминава за „Бъркли“, третия му колеж. В статията си „Тайната на синята кутийка“ Рон Розенбаум обяснява как хакерите и телефонните пирати са открили начин да провеждат безплатни междуградски разговори, като копират тоновете, пренасочващи сигнали по мрежата на телефонната компания АТТ.

— Още на средата на статията телефонирах на най-добрия ми приятел Стив Джобс и му прочетох части от нея — спомня си Возняк.

Той знае, че Джобс, който тогава започва последната си година в гимназията, е един от малкото хора, които ще споделят вълнението му.