Уолтър Айзъксън - Стив Джобс

— И тъй, с Воз отиваме до колата, оня тип се качва, бърка под седалката и вади патлак — разказа ми Джобс. Никога до този момент не бил виждал дуло на пистолет толкова отблизо. — Насочва патлака към корема ми и вика: „Давай кутията, пич.“ Трескаво мислех какво да направя. Вратата беше отворена — можех да я затръшна върху краката му и да си плюем на петите, обаче рискувах онзи да ме застреля. Затова бавно и много внимателно му подадох кутията.

Доста странен обир. Крадецът дори дава на Джобс телефонен номер и му казва, че ще му плати устройството, ако работи. По-късно Джобс се обажда на номера и непознатият му обяснява, че не разбира как се използва кутията. Затова Джобс в типичния си сладкодумен стил го убеждава да се срещнат на обществено място. В крайна сметка обаче решават да не рискуват с друга среща дори при шанса, макар и малък, да спечелят 150 долара.

Партньорството им проправя пътя към едно по-голямо съвместно приключение.

— Ако не бяха сините кутии, нямаше да има „Епъл“ — разсъждава Джобс. — Сто процента съм сигурен. С Воз се научихме да работим заедно, добихме увереност, че можем да решаваме технически задачи и дори да произвеждаме нещо. — Освен това създават малка платка, способна да управлява инфраструктура за милиарди долари. — Не можете да си представите каква увереност ни вдъхна това.

Возняк стига до същия извод:

— Може би не беше хубаво, че ги продавахме, но така видяхме какво можем да направим с моите технически умения и неговите идеи.

Приключението със сините кутии полага основите на едно зараждащо се партньорство. Возняк е добрият магьосник, който създава някое полезно изобретение и щедро го дава на хората, а Джобс измисля как да го направи лесно за използване, да му придаде подходящо оформление, да го представи на пазара и да изкара от него пари.

Към края на последната си година в „Хоумстед“, през пролетта на 1972 г., Джобс започва да излиза с Крисан Бренан — негова връстничка, но все още в единайсети клас. Тя е много красиво момиче — синеока, със светлокестенява коса, високи скули и крехка фигура. Крисан преживява тежко разпадането на брака на родителите си и това я прави много уязвима.

— Работихме заедно по едно анимационно филмче, после започнахме да излизаме и тя стана първото ми истинско гадже — спомня си Джобс.

По-късно Бренан казва:

— Стив беше малко шантав. Затова се влюбих в него.

Шантавостта на Джобс е от цивилизования вид. Той току-що е започнал продължилия до края на живота му експеримент със самоцелни диети, като яде само плодове и зеленчуци и затова е тънък като клечка. Тренира да гледа хората в очите, без да мига, и да мълчи продължително, след което внезапно заговаря със скорост на картечница. Тази странна смесица от съсредоточеност и разсеяност в комбинация със стигащата до раменете коса и проскубаната брадичка му придават вид на побъркан шаман. Поведението му се колебае между харизматичното и зловещото.

— Тътреше се насам-натам с вид на побъркан — спомня си Бренан. — Излъчваше песимизъм, сякаш бе обгърнат от мрачно поле.

Джобс вече взема ЛСД и дава и на Бренан — в една пшеничена нива край Сънивейл.

— Беше страхотно — спомня си той. — Тогава много слушах Бах. Изведнъж цялата нива гръмна под звуците му. Това беше най-великото чувство в живота ми до този момент. Почувствах се като диригент сред житата.

През лятото на 1972 г., след завършването му, с Бренан се преместват в барака сред възвишенията над Лос Алтос. „С Крисан отиваме да живеем в планината“ — съобщава един ден на родителите си. Баща му побеснява: „В никакъв случай! Само през трупа ми!“ Това става скоро след скарването им заради марихуаната. Тъй или иначе той прави каквото е решил. Казва „довиждане“ и си тръгва.

Крисан прекарва голяма част от времето си през това лято в рисуване. Прави една картина на клоун, която Джобс закачва на стената. Той пише стихове и свири на китара. На моменти се държи изключително хладно и жестоко с нея, а друг път е обаятелен и умее да й налага волята си.

— Беше просветен, духовен и в същото време жесток — сподели ми тя. — Много странна комбинация.

В разгара на лятото Джобс едва не загива: фиатът му се запалва, докато кара по булевард „Скайлайн“ към планината Санта Крус с приятеля си от училище Тим Браун. Тим поглежда назад и вижда, че от мотора излизат пламъци. Джобс отбива. Въпреки скарването им баща му идва да изтегли фиата.