Уолтър Айзъксън - Стив Джобс

Най-после постигат съгласие да заменят поставката с процеп при следващата версия на iMac .

— Ще пусна продукта само ако ми обещаете по възможно най-бързия начин да замените всички поставки със слотове — с насълзени очи заявява Джобс.

Има и друг проблем — с видеоклипа, който смята да покаже. Във филмчето Джони Айв описва мисловния път, по който е стигнал до дизайна, след което пита: „Какъв компютър би подхождал на семейство Джетсън? Реших, че ще е бъдещето вчера.“ След тези думи се показва откъс от анимационното филмче — две секунди, през които Джейн Джетсън се взира в един видеоекран, а после още две секунди, в които цялото семейство се смее щастливо край коледна елха. По време на репетицията един от асистентите казва на Джобс, че ще трябва да махнат тези отрязъци, защото не са получили съгласие от „Хана-Барбера“ да ги използват. „Да си останат!“ — крясва му Джобс. Асистентът обяснява, че правилата не позволяват. „Не ме интересува“ — отсича той. — „Ще ги използваме!“ И клипчетата остават.

Лий Клоу подготвя серия от цветни реклами, които ще бъдат публикувани в различни списания, и изпраща на Джобс коректурите. В отговор получава гневно обаждане: Джобс твърди, че синият цвят в материалите е различен от този на iMac .

— Хора, вие изобщо не знаете какво правите — крещи Джобс. — Явно ще трябва да си намеря друг да свърши работата, защото вие сте прецакали всичко!

Клоу му възразява:

— Сравни ги!

Джобс, който в този момент не е в офиса си, настоява, че е прав, и продължава да крещи. В крайна сметка Клоу го убеждава да седне и да прегледа оригиналните снимки. „Най-после му доказах, че синьото е онова синьо, което той искаше.“

Години по-късно на страницата за Стив Джобс в сайта „Гоукър“ се появява интересна история. Авторът е човек, работил в един магазин в Пало Алто на няколко пресечки от дома на Джобс.

— Един следобед, както събирах количките от паркинга — разказва той, — видях сребристия мерцедес, паркиран на мястото за инвалиди. В него седеше Стив Джобс и крещеше по телефона в колата. Беше точно преди представянето на първия iMac и съм напълно сигурен, че чух думите: „Не е! Достатъчно! Синьо! Мамка му!!!“

Както винаги, Джобс напълно откача по време на подготовката за драматичното представяне. След като отлага една репетиция заради устройството за компактдискове, той нарочно проточва следващите. Иска да е сигурен, че шоуто ще е наистина грандиозно. Отново и отново пресъздава сюблимния момент, в който прекосява сцената и обявява: „Кажете «Привет!» на новия iMac .“ Държи осветлението да е идеално, така че ясно да се вижда прозрачният корпус на новата машина. Дори след тези повторения обаче все още не е доволен. Обзема го старата мания за сценичното осветление, на която Скъли става свидетел през 1984 г. по време на репетициите за представянето на първия „Макинтош“. Той дава нареждане лампите да се включват по-рано и светлината да е по-силна, но и това му се струва недостатъчно. Тогава изтичва по пътеката, тръсва се на един стол в средата на залата и метва крака върху седалката отпред. „Ще продължаваме така, докато не стане както трябва“ — казва той. Служителите опитват още веднъж да изпълнят изискванията му. „Не, не!“ — оплаква се той. — „Изобщо не ми харесва!“ При следващия опит осветлението е достатъчно ярко, но пък се включва твърде късно. „Омръзна ми да повтарям едно и също!“ — ръмжи Джобс. Най-после възлюбеният му iMac започва да блести точно както той иска. „Да! Точно така! Супер!“ — извиква той.

Една година по-рано Джобс е изхвърлил от управителния съвет на компанията Майк Марккула, някогашния си ментор и партньор. Но понеже е горд с iMac и е сантиментално настроен заради връзката на новата машина с първия „Макинтош“, кани Марккула в Купертино за нещо като предварително частно представяне. Марккула остава много впечатлен. Единствената му критика е към новата мишка по дизайн на Айв. Според него тя прилича на хокейна шайба и хората няма да я харесат. Джобс не се съгласява с него, но Марккула се оказва прав. С изключение на мишката новата машина — също както и предшественика си — се оказва грандиозен успех.

Още при представянето на първия „Макинтош“ през 1984 г. Джобс създава нов вид театър: дебютът на продукта се превръща в епохално събитие, чиято кулминационна точка е моментът, в който се обявява „Нека бъде светлина!“. Небесата се разтварят и блесва светлина, разнася се песента на ангелски хор, а групичката богоизбрани започва да възклицава „Алилуя!“. За грандиозното представяне на продукта, с който се надява да спаси „Епъл“ и още веднъж да промени света на персоналните компютри, Джобс избира едно изпълнено със символика място: залата „Флинт“ в Купертино, същата, която използва през 1984 г. Сега възнамерява да направи и невъзможното, за да отхвърли всички съмнения; да събере под знамената си войските, да си осигури колкото може повече подкрепа от технологичната общност — и да стартира маркетинговата кампания за новата машина. Има и още един мотив: просто обича да се прави на импресарио. Изнасянето на великолепно представление го въодушевява по същия начин, по който му въздейства създаването на страхотен нов продукт.