Уолтър Айзъксън - Стив Джобс

Мениджърът напуска, следва съдебен процес, а решението отнема цяла година.

— Ако бях останал, опциите ми върху акции сега щяха да струват 10 милиона долара — казва мениджърът, — но аз знаех, че няма да издържа — а и той така или иначе щеше да ме уволни.

На новия дистрибутор е наредено да намали количеството на стоката в складовете със 75%, и той го прави.

— Стив Джобс не търпи подчинени, които не изпълняват поставените им задачи — казва изпълнителният директор на новата компания.

В друг случай, когато компанията „Ви Ел Ес Ай Текнолъджи“ не успява да достави достатъчно чипове в уговорения срок, Джобс нахлува по време на една от срещите им и започва да крещи, че са „шибани задници без топки“. След това от въпросната компания започват да доставят чиповете в „Епъл“ навреме, а ръководителите й поръчват якета с надписи „Екип ШЗБТ“ на гърбовете.

След като три месеца работи под ръководството на Джобс, оперативният директор на „Епъл“ не издържа на напрежението и напуска. В продължение на почти цяла година Джобс лично изпълнява задълженията му, защото всички интервюирани от него кандидати са „представители на старата вълна производители“, както той се изразява. Джобс търси човек, който ще изгради снабдителски вериги с фабрики-производители от типа „точно навреме“ 11 11 Производство тип „точно навреме“ — продуктова стратегия, при която се поддържа непрекъсната обратна връзка между производител и поръчител, правят се и се изпълняват поръчки точно когато е необходимо, за да се избегне залежаването на стоки в складовете. , както е направил Майкъл Дел. После, през 1998 г., среща Тим Кук, вежлив и изискан мениджър доставки от „Компак Къмпютърс“, който не само става оперативен мениджър на компанията, но и бързо се превръща в негов незаменим (макар и скрит зад кулисите) партньор в управлението на „Епъл“. Ето какво разказва Джобс:

Тим Кук дойде от отдела „Снабдяване“, а ние имахме нужда от човек с точно такъв опит. Осъзнах, че двамата с него виждаме нещата по абсолютно един и същи начин. Бях посетил доста фабрики от типа „точно навреме“ в Япония и бях построил една за „Мак“ и една за NeXT. Знаех какво искам, а после срещнах Тим, който искаше същото. Така че започнахме да работим заедно и не след дълго вече му имах пълно доверие — сигурен бях, че ще знае точно какво да направи. Той виждаше нещата по същия начин като мен и двамата комуникирахме на едно по-високо стратегическо ниво. Затова можех да си позволя да не мисля за много неща, освен ако той не дойдеше специално да ми обърне внимание.

Кук, син на работник в корабостроителница, израства в малък град в Алабама. Завършва промишлено инженерство в Обърнския университет, после следва бизнес администрация в „Дюк“. Дванайсет години работи за IBM в „Изследователския триъгълник“ в Северна Каролина. Когато Джобс го интервюира, той тъкмо е приел работата в „Компак“. Кук е типичен инженер, който разчита на логиката, а по онова време „Компак“ изглежда като по-логичното и добро кариерно предложение. Той обаче попада в плен на харизмата на Джобс.

— Пет минути след началото на първото ми интервю със Стив исках да зарежа предпазливостта и логиката и да постъпя в „Епъл“ — разказва по-късно. — Интуицията ми подсказа, че там ще имам възможност, която се удава веднъж в живота — да работя за един творчески гений.

Така и прави.

— По принцип инженерите са обучени да взимат решения на базата на аналитични данни, но има моменти, в които трябва да разчиташ на интуицията си — казва той.

Ролята му в компанията е да претворява в дела интуитивните хрумвания на Джобс, което той успява да постигне с кротко и мълчаливо трудолюбие. Никога не се жени, а се заравя в работата си. Почти всеки ден става в 4:30 ч., пише имейли, после прекарва около час във фитнес салона и малко след 6 сутринта е на бюрото си. В неделя вечер урежда конферентни разговори по телефона, за да се подготви за предстоящата седмица. В компания, управлявана от непоследователен и склонен на гневни изблици изпълнителен директор, Кук овладява възникналите проблемни ситуации с абсолютно спокойствие, безизразно лице, успокояващ южняшки акцент и мълчание, подчертано от втренчен поглед. „Макар че умее да се радва, обичайното изражение на Кук е намръщено, хуморът му е сух и толкова тънък, че понякога човек не го схваща“ — пише Адам Лашински във „Форчън“. „Добре известни са дългите, неловки паузи, които прави по време на срещите; цари пълно мълчание, нарушавано единствено от шумоленето при разкъсването на опаковките на енергийните блокчета, които непрекъснато яде.“