Уолтър Айзъксън - Стив Джобс

— Забеляза, че сме махнали два кадъра — нещо толкова дребно, почти невъзможно да се забележи — разказва Клоу. — Той обаче искаше да е сигурен, че образът се появява в точния момент, в ритъм с музиката. И беше напълно прав.

Ед Улард, менторът му в изпълнителния съвет на „Епъл“, го притиска повече от две години да махне думичката „временен“ пред титлата си на изпълнителен директор. Джобс не само отказва да поеме тази отговорност и да се обвърже, но и озадачава всички, като взима само 1 долар годишна заплата и отказва да получи опции върху акции.

— 50 цента си заработвам, защото се появявам на работа — обича да се шегува той, — а останалите 50 получавам в зависимост от представянето си.

От завръщането му през юли 1997 г. акциите на „Епъл“ са скочили от 14 на 102 долара за брой в началото на 2000 г., когато „интернет-балонът“ достига връхната си точка. Още през 1997 г. Улард го умолява да приеме поне скромен пакет акции, но Джобс отказва с думите: „Не искам хората, с които работя, да си мислят, че съм се върнал, за да забогатея.“

Стойността на въпросните акции би била 400 милиона долара. По това време обаче той получава общо 2.50 долара.

Основната причина, поради която толкова държи на израза „временно изпълняващ длъжността“, е усещането за несигурност относно бъдещето на „Епъл“. С приближаването на 2000 г. обаче става ясно, че компанията се е възродила — и заслугата за това е на Джобс. Той излиза на дълга разходка с Лорийн и двамата обсъждат онова, което според повечето хора е просто формалност, но за него все още е сериозен въпрос. Реши ли да зареже уточнението „временен“, „Епъл“ може да се превърне в основа за всичко, за което си е мечтал, включително да започне да произвежда продукти извън чисто компютърната сфера. В крайна сметка се съгласява.

Улард е изключително въодушевен и споделя, че от управителния съвет са склонни да му предоставят голям пакет акции.

— Ще бъда откровен с теб — отвръща Джобс. — Определено бих предпочел един самолет. Току-що ни се роди трето дете. Не обичам да летя в обикновени пътнически самолети. Искам да заведа семейството си на Хаваите. Когато пътувам, искам да познавам пилотите в самолета.

Факт е, че по принцип той не проявява никакво търпение или толерантност на терминалите или в самия самолет, дори преди да бъдат затегнати мерките за сигурност по летищата. Лари Елисън, член на управителния съвет, чийто самолет Джобс понякога използва (през 1999 г. „Епъл“ плаща на Елисън такса в размер на 102 000 долара), няма никакви възражения.

— Като се има предвид какво успя да постигне, би трябвало да му дадем пет самолета, не един! — заявява той. По-късно пък казва: — Това бе идеалният подарък за Стив, с който му благодарихме, че спаси „Епъл“, без да получи нищо в замяна.

Така Улард охотно удовлетворява желанието му (дава му един „Гълфстрийм“ V), като освен това му предлага 14 милиона опции върху акции. Реакцията на Джобс е неочаквана: казва, че иска повече — 20 милиона опции. Улард се слисва и разстройва. Съветът е получил позволение от акционерите само за 14 милиона.

— Нали каза, че не искаш въобще, а и ти дадохме самолет — пита той.

— Преди не настоявах за опции — отвръща Джобс, — но ти каза, че мога да получа до 5% от стойността на компанията в опции, и точно това искам в момента.

Спречкването е странно за такъв период, в който би трябвало само да се празнува. В крайна сметка се стига до компромисно, макар и доста сложно решение: през януари 2000 г. той получава 10 милиона дяла на преоценена стойност спрямо текущата, но времево оформени, сякаш са отпуснати през 1997 г., плюс задължение да му се отпуснат още и през 2001 г. По-лошото обаче е, че цената на акциите се е сринала при пукването на „технологичния балон“. Джобс така и не употребява правото си върху опциите, а в края на 2001 г. моли да бъдат заменени с нови, с по-ниска цена на опцията. По-късно борбата за акции и опции върху акции се възражда и разклаща устоите на компанията.

Макар да не натрупва състояние от опциите, поне се радва на самолета. Не е учудващо колко държи да се изпипа вътрешният дизайн. Обзавеждането му отнема повече от година. За отправна точка използва самолета на Елисън; наема и неговата дизайнерка, като много скоро я подлудява с изискванията си. В самолета на Елисън например има врата между кабините, която се отваря с едно копче и се затваря с друго. Джобс настоява в неговия да има само едно, което да действа като превключвател. Не харесва копчетата от полирана неръждаема стомана и иска да бъдат заменени с такива от матиран метал. В крайна сметка получава самолета, който иска, и много си го харесва.