Уолтър Айзъксън - Стив Джобс

Много скоро Айв измисля и други привлекателни цветове за компютрите iMac , освен вече възприетото „бонди-синьо“. Разбира се, ако даден компютър се предлага в пет цвята, това би създало сериозни затруднения на производствения отдел при поддържането на инвентара и разпространението. Повечето компании, включително „Епъл“ при старото ръководство, първо биха организирали един куп изследвания и срещи, на които да обсъдят разходите и възможните приходи. Но щом Джобс съзира новите цветове, той буквално си губи ума по тях. Веднага свиква останалите директори в дизайнерското студио. „Ще използваме всякакви цветове!“ — въодушевено ги осведомява. Когато те си тръгват, Айв удивено оглежда членовете на екипа си.

— На повечето други места подобно решение отнема месеци. На Стив му трябваше половин час — спомня си той.

В iMac има още един детайл, от който Джобс държи да се отърве: омразната поставка за диска.

— Бях видял устройство за компактдискове със слот в една много добра стереоуредба „Сони“ — разказва той, — така че отидох в производствения отдел и им казах да направят такова за версията на iMac , която пуснахме след девет месеца.

Рубинщайн се опитва да спори с него, да го убеди да се откаже от тази промяна. Предрича, че скоро ще се появят нови устройства, които ще могат не само да възпроизвеждат музика от компактдискове, но и да я записват — и те ще бъдат с вадеща се поставка, поне първоначално.

— Ако настояваш за слот, винаги ще бъдеш с една крачка назад по отношение на технологията! — аргументира се Рубинщайн.

— Не ме интересува, искам слот! — избухва в отговор Джобс.

Това се случва по време на обяда им в един суши бар в Сан Франциско, след който Джобс настоява да продължат разговора си, докато се разхождат.

— Искам да изработиш това устройство със слот. Направи го като лична услуга за мен — моли го Джобс.

Рубинщайн се съгласява, разбира се, но в крайна сметка се оказва прав. Компанията „Панасоник“ пуска на пазара устройство за компактдискове, чрез което може да се сваля музика от компютъра и да се записва на диск. Първоначалната му версия обаче е съвместима само с компютри със CD-устройства с вадеща се поставка. Резултатите от това решение се видни през следващите години. От една страна, „Епъл“ не успява да задоволи навреме нуждите на потребителите, които искат сами да подбират и записват музика. От друга страна, то принуждава компанията да прояви въображение и смелост, за да надскочи конкурентите си, когато Джобс най-после осъзнава, че трябва да навлязат на музикалния пазар.

Още през първата година след завръщането си в „Епъл“ Стив Джобс представя рекламите „Мисли различно“ и компютъра iMac . По този начин само потвърждава онова, което и без друго повечето хора знаят: че е истински творец, човек, който има поглед към бъдещето. Показал е тези си качества още по време на първия си „рунд“ в „Епъл“. Не е толкова сигурно обаче дали може да управлява компанията. Определено не е доказал подобно нещо първия път.

Джобс се заема с тази задача с необичаен реализъм, който удивява всички, които са свикнали с нагласата му, че не е нужно да се съобразява с правилата на вселената.

— Той стана мениджър, което е много по-различно от администратор или мечтател, и с това ме изненада много приятно — припомня си Ед Улард, членът на съвета, който го уговаря да се върне.

Мениджърската мантра на Джобс е „фокусиране“. Премахва излишните продуктови линии и орязва някои допълнителни възможности на новата операционна система, която разработва „Епъл“. Отказва се от маниакалното си желание да контролира всичко и спира да произвежда всички продукти в собствените си фабрики. Вместо това изнася навън цялото производство: от дънните платки до завършените компютри. Освен това налага на доставчиците на „Епъл“ желязна дисциплина. Когато той поема управлението, в складовете си „Епъл“ има стоки за над два месеца, много повече от която и да било друга технологична компания. Също като яйцата и млякото, компютрите не могат да се застояват дълго по лавиците, така че тази залежала стока всъщност е равносилна на удар по приходите. Удар, оценен на 500 милиона долара. В началото на 1998 г. Джобс е намалил количеството на залежалата стока наполовина.

Успехът му обаче си има цена, защото той все още не умее да пипа с кадифена ръкавица. Когато решава, че един от офисите на „Еърборн Експрес“ 10 10 Airborne Express — Американска компания за куриерски услуги, основана през 1946 г. и закупена през 2003 г. от DHL не изпълнява достатъчно бързо доставката на резервни части, нарежда на мениджър от „Епъл“ да прекрати договора. Мениджърът възразява, че ако го направи, ще ги съдят, а Джобс му отвръща: „Просто им кажи, че щом ни прецакват така, повече няма да получат нито шибан цент от тази компания, никога!“