Уолтър Айзъксън - Стив Джобс

В онези години хората се притесняваха от технологията, чувстваха се неудобно. Ако се страхуваш от нещо, няма да посмееш да го докоснеш. Майка ми буквално се боеше да се допре до компютъра. Затова си помислих, че ако отгоре има дръжка, ще е възможно помежду им да се създаде връзка. Ще изглежда достъпен, интуитивен, разбираем. Дава ти позволение да го докоснеш. Все едно ти показва уважението си. За съжаление изработването на подобна дръжка струва много пари. При старото ръководство на „Епъл“ със сигурност щях да изгубя спора. Стив обаче се държа съвсем различно, беше направо страхотен. Видя го и каза: „Това е жестоко!“ Не му обясних всички идеи, които се бях опитал да пресъздам, но той интуитивно се досети за смисъла. Веднага разбра, че това е част от достъпния, закачлив и приветлив характер на iMac .

Джобс трябва да обори възраженията на инженерите и производствения отдел, подкрепяни от Рубинщайн. Обикновено те се тревожат, че практическото претворяване на естетическите стремежи и дизайнерските хрумвания на Айв струва твърде скъпо.

— Когато го занесохме на инженерите — спомня си Джобс, — те посочиха трийсет и осем причини, поради които не можели да го направят. А пък аз им казах: „А, не, не — ще го направим!“ Попитаха ме: „Ама защо?“ и аз им отвърнах: „Защото аз съм изпълнителният директор и смятам, че може да бъде направено!“ Така че в крайна сметка, макар да не бяха особено съгласни, го направиха.

Джобс моли Лий Клоу, Кен Сегал и останалите от екипа на рекламната агенция TBWA\Чиат\Дей да долетят и да разгледат проекта, който разработва. Отвежда ги в строго охраняваното дизайнерско студио и с драматичен апломб им разкрива прозрачния модел на Айв с форма на сълза, който сякаш е изскочил направо от „Семейство Джетсън“, анимационния сериал за бъдещето. За момент те се слисват.

— Бяхме като гръмнати, но не можехме да му го кажем направо — разказва Сегал. — В действителност си мислехме: „Божичко, имат ли представа какво правят?“ Толкова бе радикално.

Джобс ги кара да предложат име за модела. Сегал му дава пет варианта, един от които е iMac . Първоначално Джобс не харесва нито едно от имената, така че след седмица Сегал му представя нов списък с уточнението, че от агенцията все още предпочитат iMac . Джобс отвръща: „Тази седмица не ми е така противен, както миналата, но все още не го харесвам.“ За проба името е отпечатано върху няколко от прототипите и постепенно започва все повече да му допада — и така моделът бива наречен iMac .

С наближаването на крайния срок за завършване на iMac легендарните избухвания на Джобс стават все по-често явление, особено когато се сблъсква с някакви проблеми в производствения процес. На една среща му докладват, че нещата се развиват твърде бавно.

— Тогава избухна в неописуем гняв, истински и неподправен — спомня си Айв.

Джобс обикалял масата и нападал всички наред. Започнал с Рубинщайн, като му изкрещял вбесено: „Знаеш, че в момента се опитваме да спасим компанията, а вие прецаквате абсолютно всичко!“

Точно както екипа, създал първия „Макинтош“, създателите на iMac успяват да го завършат „на косъм“, точно преди големия ден. Не им се разминава обаче един последен гневен изблик. На генералната репетиция на представянето Рубинщайн показва на Джобс двата работещи прототипа, приготвени за презентацията. До този момент Джобс не е виждал крайния продукт. Сега хвърля поглед към тях и забелязва някакво копче отпред, точно под монитора. Натиска го и устройството за компактдискове се отваря. „Какво е това, по дяволите?!“ — пита той, макар че същинските му думи не са така „учтиви“.

— Никой от нас не отвърна каквото и да било — разказва Шилер. — Беше ясно, че много добре знае какво е CD-устройство.

Джобс продължава да беснее. Настоява, че устройството е трябвало да има само слот — процеп, в който да се поставят дисковете, каквито вече има в някои луксозни коли, — а не плъзгаща се поставка.

— Стив, точно това устройство ти показах, когато обсъждахме компонентите — обяснява му Рубинщайн.

— Не, нямаше вадеща се поставка, а процеп! — знае си своето Джобс.

Рубинщайн не се отказва, гневът на Джобс не стихва.

— Малко оставаше да се разплача, защото вече бе твърде късно да направим каквото и да било — спомня си по-късно Джобс.

И така, те прекратяват репетицията и известно време Джобс сякаш обмисля да отмени изцяло представянето на продукта.

— Руби ме изгледа, сякаш се питаше дали самият той не е полудял — спомня си Шилер. — Това бе първият продукт, който пусках заедно със Стив — и първия път, когато станах свидетел на тази негова нагласа — „Ако не е както трябва, няма да го пуснем в продажба.“