Уолтър Айзъксън - Стив Джобс

Той обича да идва тук, защото е тихо и спокойно; истински рай, ако предпочиташ зрителните възприятия и нагледните обяснения. При нас липсват официални документи, доклади и планове и съответно няма точки от дневния ред, които да бъдат разглеждани. Ние взимаме решенията в движение. Тъй като правим едно и също всеки ден и нямаме глупави презентации, липсват и сериозни сблъсъци.

През този ден Айв инспектира създаването на нови щепсел и захранващ кабел за „Макинтош“ в съответствие с европейските стандарти. Десетки оцветени макети от пяна с минимални разлики между тях са подготвени за оглед. Има хора, които биха сметнали за странен факта, че ръководителят на дизайнерския отдел се притеснява за нещо толкова дребно, но самият Джобс живо се интересува от подобни въпроси. От мига, в който лично поръчва изработването на захранването за Apple II , Джобс обръща сериозно внимание не само на технологията и изработката, но и на дизайна на тези незначителни части. Името му присъства в документите за патента на белия захранващ адаптер, използван при MacBook , както и на този за магнитния му захранващ конектор, който така приятно щраква при прикрепяне. Всъщност към началото на 2011 г. той присъства в списъка на хората, участвали в създаването на 212 различни патента на „Епъл“ в Съединените щати.

Айв и Джобс смятат за изключително важни (и съответно патентоват) опаковките на множество продукти на „Епъл“. Американският патент D558572 от 1 януари 2008 г. например е за кутията на iPod Nano и включва четири рисунки, на които се виждат отворената кутия и устройството, поставено в пластмасовото си гнездо. Патент D596485 от 21 юли 2009 г. е за опаковката на iPhone — кутия със здрав капак, под който се намира бляскавата пластмасова поставка, в която лежи телефонът.

Преди време Майк Марккула преподава на Джобс един много важен урок: хората наистина преценяват книгата по корицата й и следователно опаковките и кутиите на всички продукти на „Епъл“ трябва ясно да показват, че под тях се крие чуден скъпоценен камък. Независимо дали става дума за iPod Mini или пък за MacBook Pro , клиентите на „Епъл“ добре познават усещането да отвориш една добре изработена кутия и да стигнеш до продукта, сгушен подканващо под нея.

— Стив и аз отделяме много време на опаковката — казва Айв. — Много обичам да разопаковам разни неща. Вярвам, че за да бъде продуктът специален, трябва да създадеш истински ритуал на разопаковането. Опаковката може да бъде като театър, да разказва някаква история.

С типичния темперамент на чувствителен художник Айв понякога се ядосва на Джобс, който си приписва всички заслуги за постигнатото — факт, който е притеснявал и други негови колеги през годините. Чувствата му към Джобс са толкова силни, че понякога бива наранен.

— Случва се да разгледа внимателно идеите ми и да заяви: „“Това не става. Това не го бива много. Онова ми харесва" — разказва Айв. — А после говори за модела пред публика, сред която седя и аз, все едно идеята е негова. Аз съм истински маниак по отношение на произхода на идеите, дори имам специални бележници, в които си ги записвам. Затова ми е неприятно, когато той си приписва заслугата за някой от моите дизайни."

Айв се изнервя и в случаите, когато външни хора описват Джобс като единствения генератор на идеи в „Епъл“.

— Това ни прави уязвими като компания — сериозно обяснява Айв.

После обаче бърза да разкрие колко важна роля играе Джобс:

— В много други компании идеи и страхотен дизайн се губят просто така, в хода на действието. Идеите, които раждаме аз и екипът ми, не биха имали никакво значение и нямаше да се използват, ако го нямаше Стив да ни провокира и подтиква, да работи заедно с нас и да преодолява съпротивата на другите, за да могат идеите ни да се претворят в продукти.

Първият изключително успешен дизайн, резултат от сътрудничеството на Джобс и Айв, е компютърът iMac , представен през май 1998 г. iMac е настолен компютър, предназначен за домашна употреба. Джобс има много конкретни изисквания за него. Продуктът трябва да включва всичко — клавиатура, монитор и компютър, готови за употреба веднага след изваждането им от кашона. Задължително е да има необичаен, отличаващ го от всички други дизайн, който буквално да „заявява“ марката. И да се продава за приблизително 1200 долара (по онова време „Епъл“ нямат компютър по-евтин от 2000 долара).