Уолтър Айзъксън - Стив Джобс

— Много ясно си спомням как Стив заяви, че целта ни е не само да печелим пари, а и да правим страхотни продукти — казва Айв. — Решенията, които взимаше на базата на тази философия, са напълно различни от онези, които до момента се взимаха в „Епъл“.

Скоро между Айв и Джобс се създава силна връзка, която по-късно ще ги превърне в „най-великия тандем в сферата на промишления дизайн“ за тяхната епоха.

Айв израства в Чингфорд, район в североизточната част на Лондон. Баща му изработва изделия от сребро и преподава в местния колеж.

— Той е невероятен в занаята си — смята Айв. — Подаръкът ми за Коледа бе един ден в ателието му в университета по време на коледната ваканция, когато там нямаше никого. Показваше ми разни неща и ми помагаше да изработя онова, за което си бях мечтал.

Единственото условие на баща му е Джони да нарисува на ръка проекта за онова, което ще правят.

— Винаги съм разбирал красотата на ръчно изработените предмети. Осъзнах, че най-важни всъщност са вниманието и мисълта, вложени в тях. Нещото, което искрено ненавиждам, е немарливо или небрежно направен продукт.

Айв постъпва в Политехническия университет в Нюкасъл. През свободното си време и летните ваканции работи в консултантска фирма по дизайн. Едно от творенията му е химикалка с малко топче на върха, което може да се върти и създава игриво настроение и емоционална привързаност на собственика към химикалката. За дипломната си работа пък проектира микрофон и слушалка от бяла пластмаса, които улесняват общуването с деца с увреден слух. По онова време апартаментът му е пълен с макети от пяна за моделиране, които изработва с цел усъвършенстване на дизайна. Други негови проекта са банкомат и телефон с извита форма, които печелят награди от Кралското общество на изкуствата. За разлика от някои дизайнери той не просто прави красиви скици, а обръща внимание и на механиката, технологията и инженерната страна на проекта. В колежа, когато работи върху един компютър „Макинтош“, той получава прозрение:

— Открих този компютър и почувствах, че имам някаква връзка с хората, които го произвеждат — спомня си Айв. — Изведнъж проумях какво представлява истинската компания — или поне каква би трябвало да бъде.

След като се дипломира, Айв участва в създаването на дизайнерската фирма „Танджерин“ в Лондон, която по-късно спечелва договор за консултантски услуги с „Епъл“. През 1992 г. се премества в Купертино, където постъпва в дизайнерския отдел на „Епъл“. През 1996 г. оглавява отдела (това се случва една година преди завръщането на Джобс), но не се чувства щастлив. Амелио не цени особено дизайна.

— Липсваше усещането, че се обръща внимание на детайлите и самия продукт, защото се опитвахме да изкараме възможно най-много пари от него — казва Айв. — От нас, дизайнерите, се искаше само модел на външния вид на нещото, което след това инженерите изработваха по възможно най-евтиния начин. Канех се да напусна.

След като Джобс поема юздите и изнася речта си, Айв решава да поостане още малко. Първоначално Джобс си търси външен дизайнер на световно ниво. Разговаря с Ричард Сапър, дизайнера на ThinkPad на IBM , както и с Джорджето Джуджаро, чиято заслуга са „Ферари“ 250 и „Мазерати Гибли“. После обаче предприема обиколка в дизайнерското студио на „Епъл“ и се свързва с непринудения, сърдечен и добросъвестен Айв.

— Обсъдихме различните подходи към формите и материалите — спомня си Айв. — Бяхме настроени на една и съща вълна. Внезапно осъзнах защо обичам тази компания.

В началото Айв работи под ръководството на Джон Рубинщайн, когото Джобс е поставил начело на хардуерния отдел, но после между него и Джобс възниква пряка и необикновено силна връзка. Двамата започват редовно да обядват заедно, а Джобс приключва почти всеки работен ден в студиото на Айв, където двамата разговарят за какво ли не.

— Джони имаше специален статус — казва Лорийн Пауъл. — Често се отбиваше у дома и семействата ни се сближиха. Стив никога не го засягаше съзнателно. Повечето хора в живота на Стив са заменими. Не и Джони.

Ето как Джобс говори за уважението си към Айв:

Промяната, която Джони донесе — не само за „Епъл“, а и за света като цяло, — е огромна. Той е ужасно интелигентен човек, във всеки един смисъл на думата. Разбира бизнес концепциите, маркетинговите стратегии. Проумява нещата ей така, все едно са детска игра. Разбира същността на онова, което правим, и то по-добре от който и да било друг. Ако мога да нарека някого в „Епъл“ свой духовен партньор, то това е Джони. Той и аз измисляме повечето от продуктите заедно, след което питаме останалите: „Хей, какво мислите за това?“ Джони възприема както цялостната картина, така и най-дребните и незначителни детайли за всеки продукт. Освен това съзнава, че „Епъл“ е продуктова компания. Той не е просто дизайнер. Именно затова работи пряко за мен. Има повече свобода на действие от всеки друг в „Епъл“, освен мен самия. Никой не може да му нарежда какво да прави или пък да му казва да не се занимава с нещо. Погрижил съм се за това.