Уолтър Айзъксън - Стив Джобс

След като го принуждават да напусне „Епъл“, този процес отново се връща към стария модел, при който в компанията водеща е технологията.

— Преди Стив да се върне, инженерите казваха: „Ето ви вътрешностите“ (процесор, твърд диск), а после дизайнерите ги напъхваха в кутията — обяснява Фил Шилер, старши вицепрезидент на маркетинговия отдел на „Епъл“. — Когато действаш по този начин, крайният продукт е ужасен.

След това обаче Джобс се завръща, между него и Айв се създава специална връзка и везните отново се накланят в полза на дизайнерите.

— Стив непрекъснато ни втълпяваше, че дизайнът е неотменна част от онова, което ще ни направи велики — казва Шилер. — И така, дизайнът отново имаше водеща роля, а технологията бе подчинена на него, вместо обратното.

Понякога това води до нежелани резултати, както когато Джобс и Айв настояват корпусът на iPhone 4 да бъде от цяло парче матиран алуминий, макар инженерите да смятат, че то ще попречи на работата на антената. В повечето случаи обаче специфичният дизайн на моделите — както е при iMac, iPod, iPhone, iPad — отличава „Епъл“ от другите компании и става причина за успехите през годините след завръщането на Джобс.

Дизайнерското студио, в което властва Джони Айв, се намира на приземния етаж на сграда №2 на улица „Инфинит Луп“, ограждаща шестте главни сгради в централния офис на „Епъл“ в Купертино. Самото студио е скрито зад тежка блиндирана врата и затъмнени прозорци. Веднага след входа има отделена със стъклена преграда рецепция, зад която на пост стоят две секретарки. Дори високопоставените служители от „Епъл“ не могат да влязат, ако нямат специално разрешение. Повечето от интервютата с Джони Айв във връзка с тази книга бяха проведени на друго място, но един ден през 2010 г. той уреди да прекарам следобеда в студиото — да разгледам и да обсъдим как двамата с Джобс работят в сътрудничество тук.

Вляво от входа има няколко бюра, на които седят младите дизайнери; вдясно пък се намира голямата главна зала, прилична на пещера. В нея са разположени шест дълги метални маси, на които се излагат разработваните модели, така че всеки да може да ги разгледа и да си поиграе с тях. Зад това помещение е самото дизайнерско студио с множество CAD -работни станции. Оттам се влиза в стая с машини за моделиране, където схемите и чертежите от екраните се превръщат в макети от пяна. В една стаичка отзад има контролирани от робот спрей-машини, с които макетите се боядисват и заприличват на истински. Атмосферата е делова, обзавеждането включва само най-необходимото, основните тонове са светло и тъмно металическо сиво. Листата на дърветата отвън хвърлят движещи се сенки върху затъмнените прозорци. Навсякъде звучи музика — основно техно и джаз.

Почти всеки ден, ако е в добро здраве и е в офиса, Джобс обядва с Айв. Следобед пък се отбива в студиото. Разглежда изложените на масите продукти, преценява дали съответстват на стратегията на „Епъл“. Обикновено в тези обиколки участват само двамата, Айв и Джобс, а останалите дизайнери ги поглеждат почтително от бюрата си, без да ги прекъсват и да им се месят. Ако Джобс иска да обсъдят някакъв конкретен проблем, вика отговорника по механичния дизайн или някой друг от заместниците на Айв. Ако нещо предизвика интереса му или го вдъхнови, може да извика оперативния директор Тим Кук или ръководителя на маркетинговия отдел Фил Шилер. Ето как описва процеса Айв:

Голямата стая е единственото място в компанията, където, ако се огледаш, ще видиш всичките ни продукти в процеса на изобретяването им. Когато Стив идва тук, обикновено сяда на една от тези маси. Ако работим върху нов iPhone например, грабва някоя табуретка и започва да си играе с различните макети на телефона, подхвърля ги в ръце, опипва ги и коментира кои му харесват повече и защо. После минаваме покрай другите маси — само той и аз — да видим как върви работата по останалите продукти. По този начин Стив усеща как се развиват всички проекти — iPhone, iPad, iMac , лаптопът и всичко друго, което обмисляме. Това му помага да разбере къде компанията влага енергията си и как се получава всичко. Вижда взаимовръзките между нещата, кое след кое следва — а това се постига много трудно в такава голяма компания. Когато обаче погледне макетите, изложени на тези маси, той вижда бъдещето за следващите три години.

Голяма част от дизайнерския процес се извършва чрез разговори, размяна на идеи, докато обикаляме масите и си играем с макетите. Той не обича да се напряга с разчитането на сложни чертежи. Иска да види и да усети даден модел и е прав. Учудвам се всеки път, когато след завършването на някой макет осъзнаем, че е пълен боклук, макар на компютърната скица да е изглеждал чудесно.