Уолтър Айзъксън - Стив Джобс

— Гил ни караше да одобряваме нови и нови продукти на всяко събрание — разказва Улард. — Непрекъснато ни повтаряше, че имаме нужда от нещо ново. Стив дойде и ни заяви, че ни трябват по-малко продукти. Нарисува ни схемата с четири квадранта и ни каза, че трябва да се фокусираме върху тях.

В началото бордът на директорите се съпротивлява. Казват му, че това е много рисковано.

— Мога да се справя — отвръща той.

Бордът така и не гласува новата стратегия. Властта обаче е в ръцете на Джобс и той привежда плана си в действие.

В резултат на това инженерите и мениджърите на „Епъл“ се съсредоточават върху четири основни неща. За квадранта професионален настолен те започват работа по създаването на Power Macintosh G3 . За квадранта професионален преносим продукт работят върху PowerBook G3 . За потребителския настолен създават бъдещия iMac . А за потребителския преносим продукт съсредоточават вниманието си върху бъдещия iBook . По-късно Джобс обяснява, че буквата i служи да подчертае, че устройството може да се свърже безпроблемно с интернет.

Съсредоточаването на „Епъл“ върху тези продукти означава, че компанията трябва да прекрати производството на други, като например принтери и сървъри. През 1997 г. „Епъл“ продава цветни принтери StyleWriter , които в основата си са версия на DeskJet на „Хюлет-Пакард“. HP обаче печели повече от продажбата на мастила за принтерите.

— Не разбирам — казва Джобс по време на едно събрание. — Ще доставим един милион принтера, без да изкараме пари? Това е тъпо.

Той излиза от залата и се обажда на шефа на HP . Джобс му предлага да прекратят договора, като „Епъл“ ще се откаже от бизнеса с принтерите и ще го остави изцяло на HP . След това се връща обратно в залата и обявява решението си.

— Стив прецени нещата и веднага разбра, че трябва да се измъкнем от това положение — спомня си Шилер.

Най-радикалното му решение е веднъж завинаги да прекрати проекта „Нютон“, персоналния цифров помощник (PDA), с почти успешната система за разпознаване на почерк. Джобс я мрази, защото това е любимият проект на Скъли, защото не работи добре и защото не може да понася такъв тип устройства. В началото на 1997 г. той се опитва да убеди Амелио да прекрати проекта, но успява да го накара само да преустрои отдела. Когато в края на 1997 г. Джобс прави ревизия на продуктите, проектът „Нютон“ все още съществува. По-късно той споделя разсъжденията си:

Ако „Епъл“ не беше в такава рискова ситуация, аз самият щях да потърся начин да осигуря успех на този проект. Нямах доверие на хората, които отговаряха за него. Интуицията ми подсказваше, че там е вложена добра технология, която обаче беше прецакана от лошия мениджмънт. Прекратих проекта и така можах да пренасоча някои добри инженери към новите мобилни устройства. В края на краищата се оказах прав да се ориентирам към разработването на iPhone и iPad .

Способността на Джобс да се фокусира спасява „Епъл“. През първата година той уволнява повече от 3000 души, което спасява бюджета на компанията. През фискалната година, приключила през септември 1997 г., когато Джобс става временен изпълнителен директор, „Епъл“ е загубила 1.04 милиарда долара.

— Само деветдесет дена ни деляха от банкрута — спомня си той.

През януари 1998 г. на „Макуърлд“ в Сан Франциско Джобс излиза на сцената, на която Амелио се е провалил миналата година. Облечен в кожено яке, с брада, той представя новата продуктова стратегия на компанията. За първи път завършва презентацията си с фразата, която ще стане неговата запазена марка: „А, да, и още нещо…“ Този път това „още нещо“ е „Мислете за печалба“. При тези думи публиката избухва в аплодисменти. След две години на ужасни загуби през последното тримесечие „Епъл“ реализира печалба от 45 милиона, а за цялата фискална 1998 г. — 309 милиона долара. Джобс отново е в играта, „Епъл“ също.

През септември 1997 г., веднага след като става временен изпълнителен директор, Джобс свиква среща с ръководителите на отдели, за да им повдигне духа. Сред присъстващите е един пламенен и чувствителен трийсетгодишен британец, ръководител на дизайнерския екип на компанията. Джонатан Айв, познат на всички като „Джони“, по онова време се кани да напусне. Омръзнала му е политиката на компанията, целяща максимални приходи, но не и оптимизация на дизайна на продуктите. Речта на Джобс го подтиква да размисли.