Уолтър Айзъксън - Стив Джобс

Джобс съзнателно отказва да заеме големия ъглов кабинет на Амелио и се нанася в един малък офис близо до заседателната зала на борда. Той взима участие във всички аспекти на бизнеса — дизайн на продуктите, икономии, преговор с доставчиците и връзка с рекламните агенции. Тъй като е убеден, че трябва да спре изтичането на ключови служители на компанията, решава да промени цената на акциите, които те имат право да търгуват. По това време тя е паднала толкова, че опциите са загубили стойността си. При това положение Джобс иска да се намали т.нар. цена на упражняване. По онова време законът позволява това, но то не се смята за добра корпоративна практика. В първия четвъртък, откакто се е върнал на работа в „Епъл“, Джобс провежда конферентен разговор по телефона с всички членове на борда и ги запознава с проблема. Директорите направо онемяват. Казват, че имат нужда от време, за да направят законово и финансово проучване на евентуалните последици от тази промяна.

— Трябва да стане много бързо — казва им Джобс. — Губим най-добрите си хора.

Дори поддръжникът му Ед Улард не е съгласен.

— В „Дюпон“ никога не сме правили подобно нещо — казва той.

— Сложихте ме тук, за да оправя нещата — възразява Джобс, — а хората са най-важното нещо.

Когато му казват, че проучването ще отнеме два месеца, Джобс избухва:

— Вие луди ли сте?! — Последва дълга пауза и след това продължава: — Вижте какво, ако не се съгласите, в понеделник няма да дойда на работа. Имам да вземам хиляди ключови решения, по-тежки от това, и ако не мога да разчитам на подкрепата ви, ще се проваля. Затова, ако не можете да вземете това решение, аз се махам, а вие можете спокойно да ме обвинявате и да казвате: „Стив не можа да се справи.“

На следващия ден след консултация с борда Улард се обажда на Джобс:

— Ще подкрепим решението, но някои членове на борда никак не го одобряват — казва той. — Имаме чувството, че си опрял пистолет в главите ни.

Цената на опциите за високопоставените служители (Джобс не притежава опции) е определена на 13.25 долара — цената на една акция в деня, в който Амелио е отстранен.

Вместо да се обяви за победител и да благодари на борда, Джобс продължава да беснее, защото трябва да отговаря пред хора, които не уважава.

— Спри влака, няма да го бъде — казва той на Улард. — Компанията е затънала и нямам време да отделям специално внимание на капризите на борда. Затова всички трябва да си подадете оставките. Или аз ще си подам оставката и няма да дойда на работа в понеделник.

Единственият човек, за който Джобс е съгласен да остане, е Улард.

Повечето членове на борда са слисани. Джобс все още отказва да започне работа на пълен работен ден и да бъде нещо повече от консултант и въпреки това смята, че има право да им иска оставките. Жестоката истина обаче е, че сега той наистина има власт над тях. Те не могат да си позволят да го ядосат до такава степен, че да напусне, пък и да си член на борда на директорите в „Епъл“ в този момент не е особено привлекателна позиция.

— След всички неприятности повечето от тях с готовност напуснаха — спомня си Улард.

Още веднъж бордът се съгласява с искането на Джобс. Има обаче една молба: Съгласен ли е в новия борд да остане още един директор освен Улард? Това ще спомогне за по-добрия имидж на компанията. Джобс приема.

— Членовете на борда бяха ужасни, непоносими — казва той по-късно. — Съгласих се да останат Ед Улард и още един тип на име Гарет Чанг, който впоследствие се оказа пълна нула. Не беше ужасен, просто беше нула. От друга страна, Улард беше един от най-добрите членове на борда, с които някога съм работил. Винаги ме подкрепяше и беше един от най-мъдрите хора, които съм познавал.

Сред хората, поканени да напуснат, е и Майк Марккула, който през 1976 г., тогава млад инвеститор на рискови капитали, посещава Джобс в гаража му и се влюбва в новосъздадения компютър. Осигурява кредит от 250 000 долара и става третият съосновател и собственик на една трета от новата компания. През следващите две десетилетия той е неизменен член на борда и е свидетел на смяната на доста изпълнителни директори. Той подкрепя Джобс, но понякога двамата влизат в противоречия, особено когато Марккула застава на страната на Скъли в конфликта му с Джобс през 1985 г. Щом Джобс се връща в „Епъл“, Марккула знае, че е време да си върви.

Джобс може да бъде много рязък и студен, особено към хората, които са го ядосали, но също и дълбоко сантиментален към своите съмишленици от началото на кариерата му. В тази привилегирована категория, разбира се, попада Возняк, макар че по-късно пътищата им се разделят, Анди Херцфелд и някои други от екипа, създал „Макинтош“. В крайна сметка в тази категория влиза и Майк Марккула.