Уолтър Айзъксън - Стив Джобс

По-късно Левит пише: „Бях съкрушен… Беше съвсем ясно, че членовете на борда на «Епъл» не са подбрани така, че да действат независимо от изпълнителния директор.“

Съобщението до персонала на компанията, оповестяващо промяната на цените на опциите, е подписано със „Стив и изпълнителния екип“. Скоро става всеизвестно, че той ръководи всички събрания, на които се обсъждат продуктите на компанията. Този факт, както и други признаци, че Джобс е поел ръководството в „Епъл“, водят до покачването на цените на акциите от 13 на 20 долара. Вълнението сред феновете на „Епъл“ нараства, когато през август 1997 г. най-запалените от тях се събират за „Макуърлд“ в Бостън. Повече от пет хиляди души се редят на опашка часове преди началото на събитието в хотел „Парк Плаза“. Те с нетърпение очакват да чуят речта на Джобс. Дошли са да посрещнат завърналия се герой и да разберат дали той наистина е готов да ги поведе отново.

Когато на екрана се появява снимка на Джобс от 1984 г., залата избухва в неистови аплодисменти. „Стив, Стив, Стив!“ започват да скандират всички още докато трае представянето му. Най-после излиза на сцената, облечен в бяла риза без яка, елек и дънки, и се усмихва дяволито. Публиката започва да крещи, а по светкавиците на фотоапаратите човек би казал, че на сцената се е появила някоя рокзвезда. В началото той напомня на всички къде работи официално и охлажда ентусиазма на публиката.

— Аз съм Стив Джобс, председател и изпълнителен директор на „Пиксар“ — представя се той и на екрана се появява изписана пълната му титла.

След това той обяснява каква роля ще играе в „Епъл“:

— Аз, както и много други хора, обединяваме усилията си, за да изправим „Епъл“ отново на крака.

Но докато Джобс се разхожда напред-назад по сцената и сменя с дистанционното слайдовете, които се прожектират на екрана, всички разбират, че сега той управлява „Епъл“ и няма намерение да се откаже от тази роля. Джобс изнася внимателно подготвена презентация, без да използва каквито и да било бележки, и обяснява защо продажбите на „Епъл“ са паднали с 30% за изминалите две години.

— В „Епъл“ работят страхотни хора, но те не вършат това, което трябва, защото планът е сбъркан — заявява той. — Много от тях нямат търпение да застанат зад една добра стратегия, но досега просто нямаше такава.

Публиката започва да вика, да свири и да го аплодира.

Страстта, с която говори, нараства все повече и постепенно той започва да използва местоименията „ние“ и „аз“ вместо „те“, когато говори за „Епъл“.

— Все още смятам, че човек трябва да мисли различно, за да си купи компютър на „Епъл“ — казва той. — Хората, които купуват нашите компютри, наистина мислят различно. Това са съзидателните хора, които искат да променят света. Именно към тях са насочени нашите продукти.

Той набляга на думата „нашите“, събира дланите си в шепа и ги допира до гърдите си.

— Ние ще мислим различно и ще служим на онези, които купуват продуктите ни от самото начало. Много хора си мислят, че те са смахнати, но според нас геният се крие в лудостта.

По време на продължителните аплодисменти хората стават на крака, в очите им се чете благоговение, някои бършат сълзите си. Джобс е дал съвсем ясно да се разбере, че той и екипът на „Епъл“ са едно цяло.

Кулминацията по време на „Макуърлд“ е потресаващото съобщение на Джобс. То се появява на кориците на „Таймс“ и „Нюз-уийк“. В края на речна си той спира, отпива глътка вода и започва да говори с доста по-умерен тон.

— „Епъл“ е част от екосистема и се нуждае от партньори — казва той. — Разрушителните взаимоотношения не са от полза за никого в този бизнес.

Той замълчава отново, за да придаде драматичност на атмосферата, а след това пояснява:

— Днес искам да обявя нашето първо партньорство, което е от огромно значение, защото е с „Майкрософт“.

Публиката ахва от изненада, а на екрана се появяват логата на „Майкрософт“ и „Епъл“.

Двете компании воюват от десетилетие, най-вече заради авторски права и патенти, но основното несъгласие е по въпроса дали „Майкрософт“ е откраднал външния вид на графичния интерфейс на „Епъл“. През 1985 г., точно когато „Епъл“ освобождава Джобс, Джон Скъли подписва пораженческа сделка — „Майкрософт“ има право да лицензира Apple GUI за Windows 1.0 , a в замяна ще предостави Excel ексклузивно на „Мак“ за две години. През 1988 г., след като „Майкрософт“ пуска Windows 2.0 , „Епъл“ завежда съдебно дело. Скъли настоява, че сделката от 1985 г. не се отнася за Windows 2.0 и че по-нататъшните подобрения на Windows (като например копирането на трика на Бил Аткинсън за припокриващите се прозорци) прави посегателството още по-грубо. През 1997 г. „Епъл“ губи делото, но във въздуха още витае заплахата от нови съдебни процеси. Освен това по време на управлението на президента Клинтън Министерството на правосъдието започва голям процес срещу „Майкрософт“ заради положението му на монополист. Джобс кани прокурора Джоел Клайн в Пало Алто. Докато двамата пият кафе, Джобс му казва, че не е необходимо да се стигне до някакво историческо решение. Важното е само вниманието на „Майкрософт“ да е ангажирано с процеса. Това, обяснява Джобс, би дало на „Епъл“ възможност да излязат победители от финалния спринт и да започне да предлага конкурентноспособни продукти.