Уолтър Айзъксън - Стив Джобс

— Тук не ставаше въпрос за скоростта на процесора или за паметта — спомня си Джобс. — Тук ставаше въпрос за творчество.

Кампанията е насочена не само към потенциалните клиенти, но и към служителите на „Епъл“.

— Ние в „Епъл“ сме забравили кои сме. Един от начините да си спомниш кой си е да си спомниш кои са героите ти. Това беше генезисът на тази кампания.

Клоу и екипът му използват различни подходи, които прославят „лудите“ и „Мисли различно“. Правят едно видео с песента на Сийл „Луд“ ( Никога няма да оцелеем, ако не сме малко луди… ), но не успяват да получат правата върху нея. След това създават и други версии, в които използват запис на Робърт Фрост, който чете „Пътят, по който не поех“, и речите на Робин Уилямс от филма „Обществото на мъртвите поети“. Най-накрая решават, че трябва да напишат свой собствен текст и нахвърлят „Наздраве за лудите“.

Както обикновено, Джобс е много взискателен. Когато хората от екипа на Клоу идват при него, за да му покажат една от версиите на текста, той се нахвърля върху младия автор:

— Това е пълен боклук! — разкрещява се той.

Младият автор се среща с Джобс за първи път и направо онемява. Той никога повече не се появява. Но тези, които могат да се възпротивят на Джобс, включително Клоу и хората от екипа му Кен Сегал и Крейг Танимото, започват да работят с него и създават музикална поема, която той харесва. Оригиналната й версия от шейсет и шест секунди звучи така:

Наздраве за лудите. За аутсайдерите. За бунтарите. За размирниците. За кръглите пирони в квадратните дупки. За тези, които виждат нещата различно. Те не обичат правилата. Те не изпитват уважение към статуквото. Можеш да ги цитираш, да не се съгласяваш с тях, да ги възхваляваш или да ги очерняш. Но единственото, което не можеш да направиш, е да ги игнорираш. Защото те променят нещата. Те тласкат човечеството напред. За някои те може да са луди, но за нас са гении. Защото хората, които са достатъчно луди да си мислят, че могат да променят света, са тези, които наистина могат да го променят.

Джобс, който се идентифицира с всяко едно от тези твърдения, е написал някои от изреченията, включително и „Те тласкат човечеството напред“. По време на „Макуърлд“ в Бостън предварителната версия вече е готова. Всички са съгласни, че тя все още не може да бъде показана, но Джобс използва фразата „Мисли различно“ в програмната си реч.

— Тук виждам зародиша на една блестяща мисъл — казва тогава той. — „Епъл“ е за хората, които мислят нестандартно, които искат да използват компютъра, за да променят света.

Джобс и рекламният екип дълго спорят относно граматичните особености на израза „Мисли различно“ ( Think different ). Джобс настоява да се използва прилагателното ( different ), а не граматически правилното наречие ( differently ), защото според него това променя значението и посланието на фразата.

За да се пресъздаде духът на филма „Обществото на мъртвите поети“, Кроу и Джобс искат Робин Уилямс да прочете текста. Агентът на Уилямс им отговаря, че той не се занимава с реклами. Тогава Джобс звъни у тях и успява да се свърже със съпругата на Уилямс, която не му позволява да говори с актьора, защото знае колко убедителен може да бъде. Сред лицата, които обсъждат, са Мая Анджелоу и Том Ханкс. Същата есен на една благотворителна вечеря, на която присъства и президентът Клинтън, Джобс го дръпва настрана и го моли да се обади на Том Ханкс и да го убеди да участва, но президентът налага вето. В крайна сметка наемат Ричард Драйфус, който е запален фен на „Епъл“.

Освен телевизионните реклами те създават една от най-запомнящите се кампании в печатните медии. На всяка от тях се вижда черно-белият портрет на голяма историческа личност, логото на „Епъл“ и думите „Мисли различно“ в ъгъла. Особеното в случая е, че нито един от портретите не е надписан. Някои от тях — Айнщайн, Ганди, Ленън, Дилън, Пикасо, Едисон, Чаплин, Кинг — се разпознават лесно, докато други карат хората да се спрат и да се зачудят, дори да попитат приятел кой е човекът на портрета. Такива са образите на Марта Греъм, Ансел Адамс, Ричард Файнман, Мария Калас, Франк Лойд Райт, Джеймс Уотсън, Амилия Ерхарт.

Повечето от тях са хора, които самият Джобс възприема като герои. Всички те са талантливи, поели са някакъв риск, отхвърлили са възможността за провал и са заложили кариерата си на това да правят нещата различно. Самият Джобс е запален по фотографията, затова внимателно следи да бъдат подбрани най-емблематичните им портрети.