Уолтър Айзъксън - Стив Джобс

— И той, и съпругата му са много чаровни.

Джобс е способен да очарова всеки, когото поиска, и това дори му доставя удоволствие. Хора като Амелио и Скъли могат лесно да си внушат, че понеже Джобс се държи добре с тях, ги харесва и уважава. Понякога той съзнателно подсилва това впечатление, като неискрено ласкае хората, които обичат да бъдат ласкани. За Джобс е толкова лесно да омайва онези, които мрази, колкото да наранява онези, които обича. Амелио не осъзнава това, защото и той като Скъли много държи на уважението на Джобс. Всъщност думите, с които описва стремежа си да се разбира с него, почти напълно съвпадат с тези на Скъли.

— Когато не съм сигурен как да реша даден проблем, предпочитам да го обсъдя с него — спомня си Амелио. — В девет от десет случая двамата сме на едно и също мнение.

Той някак си успява да си внуши, че Джобс питае искрено уважение към него.

— Благоговеех пред начина, по който подхожда към проблемите, и смятах, че отношенията ни са изградени на взаимно доверие.

Няколко дена след вечерята Амелио разбира колко много се е заблуждавал. По време на преговорите той е настоял Джобс да не продава получените акции на „Епъл“ в продължение на поне шест месеца. Тези шест месеца изтичат в края на юни. Когато на пазара се появяват 1.5 милиона акции, Амелио се обажда на Джобс.

— Казах на хората, че тези акции не са твои — заявява той. — Не си ли спомняш, че двамата се споразумяхме да не ги продаваш, без да говориш с мен?

— Така е — отвръща Джобс.

Амелио приема отговора му като потвърждение, че не е продал акциите си, и го заявява официално. Но от следващия бюлетин на Комисията по ценни книжа става ясно, че в действителност Джобс ги е продал.

— По дяволите, Стив, попитах те директно дали си продал акциите и ти отрече!

Джобс признава, че е продал акциите си в „пристъп на депресия“, защото никак не е бил сигурен накъде отива „Епъл“, и след това се е почувствал „малко неудобно“. Когато години по-късно го попитах защо го е направил, той ми отговори съвсем просто:

— Сметнах, че не е необходимо да информирам Гил за това.

Защо Джобс съзнателно подвежда Амелио, че не е продал акциите си? Има един ясен отговор — Джобс има навика да бяга от истината. Хелмут Зоненфелд казва следното за Хенри Кисинджър:

— Той не лъже, защото това е в негов интерес, а просто защото такъв му е характерът.

В характера на Джобс е да не казва истината или да бъде потаен, когато смята, че се налага. От време на време обаче му доставя удоволствие да бъде болезнено откровен и да казва неща, които повечето от нас биха смекчили или спестили на другите. Както прикриването, така и откровеността му са два аспекта на ницшеанското му разбиране, че правилата важат за обикновените хора, но не и за него.

Джобс отказва да сложи точка на приказките на Елисън, че ще закупи компанията, и едновременно с това тайно продава акциите си и излъгва Амелио. Сега Амелио е напълно убеден, че Джобс го е взел на мушка.

— Най-накрая приех факта, че съм се заблудил, защото прекалено много исках да вярвам, че той е от моя екип — спомня си Амелио. — В това време Стив е продължавал с подмолните си планове да ме отстрани от поста.

И наистина, Джобс говори против Амелио всеки път, когато му се удаде възможност. Но има един по-важен фактор, който настройва борда на директорите против Амелио. Фред Андерсън, финансовият директор, смята за свой дълг да информира Ед Улард и останалите членове на борда за тежкото състояние на компанията.

— Фред беше този, който ми съобщи, че парите намаляват, хората напускат и някои основни играчи възнамеряват да ги последват — казва Улард. — Даде ми съвсем ясно да разбера, че корабът потъва, и той самият мисли да го напусне в най-скоро време.

Това още повече засилва тревогите му, започнали с неадекватното поведение на Амелио по време на събранието на акционерите.

През юни, по време на сесия на борда, Улард използва отсъствието на Амелио, за да обясни какви са според него шансовете на компанията.

— Ако Гил остане главен изпълнителен директор, шансът да избегнем фалит е около 10% — казва той. — Ако го уволним и успеем да убедим Стив да поеме поста, шансът ни да оцелеем е около 60%. Ако уволним Гил, а Стив не поеме поста му и се наложи да търсим нов изпълнителен директор, шансът ни за оцеляване е около 40%.

Бордът му възлага задачата да покани Джобс да се върне на поста.