Уолтър Айзъксън - Стив Джобс

Джобс не идва в офиса много често, но непрекъснато говори с Амелио по телефона. След като вече е спокоен, че Теванян, Рубинщайн и другите му доверени хора са заели отговорните позиции, той насочва вниманието си към продуктите, които произвежда „Епъл“. Един от тези, които най-много го дразнят, е „Нютон“. Това е дигитално устройство, за което се предполага да разчита ръкопис. Продуктът не е чак толкова лош, колкото се твърди в едно комедийно шоу, но Джобс направо го мрази. Той никак не одобрява идеята за писалка, с която да се пише на екрана.

— Господ ни е дал десет „писалки“ — казва той и размахва десетте си пръста. — Хайде да не създаваме още една.

Освен това в неговите очи „Нютон“ е любимият проект и най-значимата иновация, въведена от Скъли. Сам по себе си този факт обрича изобретението.

— Трябва да разкараш „Нютон“ — казва той един ден по телефона на Амелио.

Това предложение идва като гръм от ясно небе и Амелио се противопоставя:

— Какво значи да го разкарам? — възразява той. — Стив, имаш ли представа колко скъпо ще ни излезе това?

— Зачеркни го, отпиши го, разкарай го — настоява Джобс. — Няма значение колко ще струва. Хората ще са ти благодарни, ако ги отървеш от него.

— Проучих внимателно проекта и мисля, че ще ни донесе много пари — заявява Амелио. — Не съм съгласен да се откажем от него.

През май обаче той оповестява намеренията си да затвори отдела, разработващ „Нютон“. Така започва годината, в която Амелио стъпка по стъпка се приближава към професионалната си гибел.

Теванян и Рубинщайн често посещават Джобс в дома му, за да го държат в течение, и много скоро цялата Силициева долина знае, че той се опитва да измъкне контрола от ръцете на Амелио. Тук не става въпрос толкова за някаква макавелианска борба за власт, а за това, че Джобс си е Джобс. Характерът му е такъв, че той непременно иска да държи всичко под контрол. През декември, когато се съобщава за връщането на Джобс в „Епъл“, Луиз Кехоу, журналистка от „Файненшъл Таймс“, интервюира Амелио и Джобс и се досеща какво ще стане по-късно.

— Господин Джобс е задкулисният лидер на „Епъл“ — пише тя още в края на февруари. — Говори се, че той взима решенията кои клонове на „Епъл“ да бъдат закрити. Господин Джобс настойчиво е приканил част от бившите си колеги да се върнат в компанията, давайки им да разберат, че възнамерява скоро да вземе властта. Според един от доверениците му Джобс смята, че Амелио и неговите хора няма да успеят да съживят „Епъл“, и е твърдо решен да ги замени с други, за да може „неговата компания“ да оцелее.

Същия месец, по време на годишното събрание на акционерите Амелио е принуден да се изправи пред тях и да обясни защо през последната четвърт на 1996 г. има 30% спад на продажбите в сравнение с предходната година. Акционерите един след друг застават пред микрофона и изразяват недоволството си. Амелио, изглежда, не съзнава провала, който е претърпял на това събрание. „Презентацията ми бе смятана за една от най-добрите, които някога съм правил“, пише той по-късно. Но Ед Улард, бившият главен изпълнителен директор на „Дюпон“, който сега е председател на борда на директорите в „Епъл“, е направо ужасен.

— Това е истинска катастрофа — прошепва съпругата му по време на представянето.

Улард е напълно съгласен с нея.

— Гил пристигна облечен много елегантно, но изглеждаше и говореше изключително глупаво — спомня си той. — Не можеше да отговори на въпросите, не знаеше какво приказва и не вдъхваше никакво доверие.

Улард взима телефона и се обажда на Джобс, с когото не се познава. Кани го да отиде в Делауеър, за да говори с изпълнителните директори на „Дюпон“. Джобс отказва.

— Поканата беше само повод, за да поговоря с него за Гил — спомня си Улард.

Той насочва разговора в тази посока и директно пита Джобс какво мисли за Амелио. Според Улард Джобс се държал доста предпазливо и казал, че Амелио не е много подходящ за позицията, която заема.

По собствените си спомени Джобс е бил доста по-прям:

Помислих си, че или трябва да му кажа истината, че Гил е глупак, или да си замълча. Той е член на борда на „Епъл“ и мой дълг е да му кажа какво мисля. От друга страна, ако го направех, той можеше да го сподели с Гил. Тогава Гил вече нямаше да се вслушва в мнението ми и щеше да прецака хората, които дойдоха с мен в „Епъл“. Всичко това ми мина през ума за по-малко от трийсет секунди. Накрая реших, че съм длъжен да му кажа истината. Съдбата на „Епъл“ бе много важна за мен. Затова не се въздържах и му казах, че Гил е най-лошият изпълнителен директор, когото съм виждал, че ако човек се нуждаеше от разрешително, за да стане изпълнителен директор, той нямаше да го получи. След това затворих телефона и си помислих, че съм направил голяма глупост.