Уолтър Айзъксън - Стив Джобс

Улард и съпругата му заминават за Лондон, за да гледат шампионата по тенис в Уимбълдън. През деня той гледа мачовете, а вечерите прекарва в хотела, разговаряйки по телефона с различни хора в Америка. Натрупаната телефонна сметка е 2000 долара.

Първо се обажда на Джобс. Казва му, че бордът има намерение да уволни Амелио и да назначи него за изпълнителен директор. До този момент Джобс жестоко е осмивал Амелио и се е опитвал да наложи собствените си планове за бъдещето на „Епъл“. Но сега, когато идва моментът да приеме наградата, той е преднамерено скромен.

— Ще направя всичко, за да помогна — обещава Джобс.

— В ролята на главен изпълнителен директор ли? — пита Улард.

— Не — отговаря Джобс.

Улард настоява той да поеме длъжността поне временно, но Джобс отново играе пас:

— Ще бъда консултант. При това без възнаграждение.

Съгласява се да стане член на борда на директорите — нещо, за което си мечтае от доста време — но не и председател на борда.

— Това е, което мога да ви предложа в момента — заявява той.

За да опровергае появилите се слухове, той изпраща имейл на екипа си от „Пиксар“, в който ги уверява, че няма да ги изостави.

— Преди три седмици ми се обадиха от борда на директорите на „Епъл“ и ме помолиха да стана техен главен изпълнителен директор — пише той. — Отказах им. След това ме помолиха да стана председател на борда и аз отново отказах. Затова не се притеснявайте — това са само празни приказки. Нямам намерение да напускам „Пиксар“. Не можете да се отървете от мен.

Защо Джобс не поема юздите в свои ръце? Защо не иска да заеме позицията, към която се стреми цели две десетилетия? Зададох му тези въпроси и ето какво ми отговори той:

Точно тогава „Пиксар“ стана акционерно дружество и аз се чувствах много добре като негов изпълнителен директор. Не съм чувал някой друг да е изпълнявал тази длъжност едновременно в две акционерни дружества, не знаех дори дали е законно. Не бях много наясно какво искам да правя. Искаше ми се да отделям повече време за семейството си. Разкъсвах се между тези неща. Знаех, че „Епъл“ е в ужасно състояние, затова се запитах: „Искам ли наистина да се откажа от прекрасния живот, който водя в момента? Какво ще си помислят акционерите на «Пиксар»?“ Разговарях с хора, чието мнение уважавах. Най-накрая, една ранна неделна сутрин се обадих на Анди Гроув. Тръгнах да му излагам аргументите „за“ и „против“, но той ме прекъсна по средата и ми каза: „Стив, пет пари не давам за «Епъл»“. Бях изумен. В този момент осъзнах колко много означава „Епъл“ за мен. Аз бях създал тази компания и тя правеше света по-добър. Затова реших да се върна временно и да им помогна да намерят нов изпълнителен директор.

Твърдението, че иска да прекарва повече време със семейството си, не прозвучава особено убедително. Той никога нямаше да бъде избран за Баща на годината, дори да имаше цялото свободно време на света. Вярно е, че започва да обръща по-голямо внимание на децата си, особено на Рийд, но той е фокусиран преди всичко върху работата си. Към двете си дъщери се държи доста дистанцирано, отново не е в добри отношения с Лиса и е доста чепат като съпруг.

Тогава защо се колебае да поеме властта в „Епъл“? Въпреки всичките си капризи и неутолимо желание да контролира нещата Джобс действа предпазливо, когато не се чувства сигурен в нещо. Той винаги се стреми към най-доброто и не му е лесно да се задоволи с нещо по-малко от това. Не обича сложните ситуации, нито е готов да прави компромиси. Това важи не само за продуктите, които създава, дизайна и обзавеждането на дома му, а и за поемането на лични ангажименти. Ако е напълно сигурен, че постъпва правилно, тогава нищо не може да го спре. Но ако има някакви съмнения, се отдръпва и избягва да мисли за неща, които не са такива, каквито ги иска. Точно това се случва, когато Амелио го пита каква роля иска да играе в компанията. В такива случаи Джобс предпочита да замълчи и да се прави, че не забелязва ситуациите, които му създават дискомфорт.

Това отношение отчасти се дължи на склонността му да вижда света „двоично“. Хората са или герои, или глупаци, продуктите са или удивителни, или скапани. При него няма средно положение. Затова се чувства в безизходица, когато нещата са по-сложни, по-нюансирани: да се ожени, да избере най-подходящия диван, да се ангажира с управлението на компанията. Не иска да се захване с нещо, обречено на провал.

— Мисля, че Стив искаше да прецени дали „Епъл“ може да бъде спасена — казва Фред Андерсън.