Уолтър Айзъксън - Стив Джобс

Каценбърг особено настоява да се придаде яркост на двата основни героя. „Какво като става дума за анимация със заглавие «Играта на играчките»? Тя не е предназначена само за деца“ — казва той.

— В първите варианти нямаше драма, нямаше вълнуваща история, нито дори конфликт — спомня си Каценбърг.

Той предлага на Ласетър да изгледа няколко класически филма, като например „Непокорните“ или „48 часа“. В тях двамата главни герои изобщо не си приличат, но обстоятелствата ги принуждават да действат заедно. Освен това Каценбърг непрекъснато ги кара да придадат на историята повече „острота“ — героят на Уди трябва да стане по-ревнив, по-зъл и по-войнствено настроен спрямо Бъз, натрапника в кутията за играчки. „В този свят всяка играчка е враг на другата“ — казва Уди в един момент и избутва Бъз през прозореца.

След много забележки от страна на Каценбърг и други представители на „Дисни“ Уди е почти напълно лишен от положителни качества. В една сцена той изхвърля всички останали играчки от леглото и нарежда на Слинки да дойде да му помогне. Слинки се колебае, а Уди му се разкрещява:

— Кой ти е казал, че можеш да мислиш, пружинен кренвирш такъв!

Тогава Слинки задава въпроса, който и хората от „Пиксар“ започват да си задават съвсем скоро:

— Защо каубоят е толкова страшен?

А Том Ханкс, който озвучава Уди, в един момент възкликва:

— Този е истински гадняр!

През ноември 1991 г. Ласетър и екипът му от „Пиксар“ вече са готови с първата половина от филма и той е готов за заснемане. Те отиват в Бърбанк, за да го покажат на Каценбърг и другите представители на „Дисни“. Питър Шнайдер, шеф на отдела за анимационни филми, поначало не е очарован от идеята на Каценбърг анимацията на „Дисни“ да бъде правена от външна фирма. Той заявява, че филмът е ужасна каша, и нарежда да спрат продукцията. Каценбърг се съгласява.

— Защо филмът е толкова ужасен? — пита той своя колега Том Шумахер.

— Защото това вече не е техният филм — отговаря директно Шумахер.

По-късно той обяснява:

— Те следваха бележките на Каценбърг и проектът много се отклони от първоначалната идея.

Ласетър осъзнава, че Шумахер е прав.

— Стоях там и много се срамувах от онова, което виждах на екрана — спомня си той. — Героите в историята бяха най-нещастните дребнави същества, които бях виждал.

Той моли „Дисни“ да го оставят да работи на спокойствие в „Пиксар“ и да преработи сценария. Каценбърг се съгласява.

Джобс не се намесва особено много в творческия процес. Предвид амбицията му винаги да контролира нещата, особено когато става въпрос за естетика и дизайн, фактът, че успява да се въздържи, свидетелства за уважението, което изпитва към Ласетър и останалите творци от „Пиксар“, както и за умението на Ласетър и Катмъл да го държат настрана. Все пак той помага на екипа да движи отношенията с „Дисни“ и екипът на „Пиксар“ високо цени това. Когато Каценбърг и Шнайдер спират производството на „Играта на играчките“, Джобс инвестира свои лични средства, за да може работата да продължи. Освен това застава на тяхна страна срещу Каценбърг.

— Той обърка всичко в „Играта на играчките“ — казва Джобс по-късно. — Искаше Уди да бъде лошият и когато спря работата, ние решихме да не се съобразяваме с него. Казахме си „Не това искаме“ и направихме филма така, както бяхме решили от самото начало.

Три месеца по-късно екипът на „Пиксар“ е готов с новия сценарий. Характерът на Уди е изцяло променен: от тираничен господар на играчките на Анди той се превръща в техен мъдър водач. Ревността, която изпитва към Бъз Лайтиър, е смекчена и представена със съчувствие на фона на песента на Ранди Нюмън „Странни неща“. Сцената, в която Уди бута Бъз през прозореца, също е преработена; в новия вариант падането на Бъз е резултат от инцидент, в който участват Уди и една настолна лампа. Каценбърг и хората от „Дисни“ одобряват новия сценарий и през февруари 1994 г. работата по филма е подновена.

Каценбърг е силно впечатлен от това, че Джобс през цялото време държи разходите под строг контрол.

— Дори и в началния етап на планирането на бюджета Стив много държеше всичко да бъде направено по най-ефективния начин — казва той.

Но предвидените 17 милиона долара се оказват недостатъчни, особено след промените, наложени от Каценбърг, когато той настоява да направят характера на Уди прекалено „остър“. За да довърши филма както трябва, Джобс иска още пари.