Уолтър Айзъксън - Стив Джобс

— В първите страници се сблъсках с моето семейство, моите шеги, моите вещи, моите мисли, дори със самата себе си в образа на Джейн — отбелязва тя. — Но между истините бяха наблъскани измислици, които за мен са лъжи, и то много опасни, защото са близки до действителните събития.

Лиса се чувства наранена и обяснява защо в статия за „Застъпникът“. Първият вариант на статията е изпълнен с горчивина, но преди да я публикува, тя смекчава тона. Смята, че Мона е злоупотребила с приятелството й. „Не знаех, че през тези шест години събира материал за романа си“, пише тя. „Не знаех, че се е възползвала от мен, докато аз съм търсила от нея съвет и утеха.“ В крайна сметка Лиса и Мона се сдобряват. Двете излизат на кафе, за да си поговорят за книгата, и Лиса й казва, че не е успяла да я дочете. Мона я уверява, че краят ще й хареса. През годините двете се карат и се сдобряват, но в известен смисъл Лиса чувства Мона по-близка, отколкото баща си.

През 1991 г., няколко месеца след сватбата си с Джобс, Лорийн ражда син. В първите две седмици бебето бива наричано „момченцето на Джобс“, защото изборът на име се оказва не по-лесен от избора на перална машина. Най-накрая го наричат Рийд Пол Джобс — Пол на бащата на Джобс и Рийд, защото звучи добре, а не защото така се казва университетът, където е учил Стив.

В много отношения Рийд прилича на баща си; той е проницателен и умен, има неговия пронизващ поглед и неустоим чар. Но за разлика от Джобс момчето е мило, скромно и ненатрапчиво. Отрано се изявява като творческа личност — обича да се маскира и да играе роли, но освен това е отличен ученик, интересуващ се най-вече от точните науки. Умее да гледа също като баща си, но е любвеобвилен и сякаш напълно лишен от жестокостта, която понякога проявява Джобс.

Ерин Сиена Джобс е родена през 1995 г. Тя е много тиха и понякога страда от това, че не получава достатъчно внимание от баща си. Наследява интереса му към дизайна и архитектурата, но отрано се научава да сдържа емоциите си, за да не бъде наранена от неговата дистанцираност.

Най-малкото дете, Ийв, е родена през 1998 г. Тя е волева, забавна, безстрашна и не изпитва натрапчива нужда от обич и внимание. Знае как да се справя с баща си, как да се пазари с него (и понякога получава онова, което иска), позволява си дори да се подиграва с него. Баща й се шегува, че един ден тя ще управлява „Епъл“, ако преди това не стане президент на САЩ.

Джобс има силна връзка със сина си Рийд, но с дъщерите си се държи по-резервирано. Както постъпва и с другите около себе си, понякога той се фокусира върху тях, а после спира да им обръща всякакво внимание, защото мислите му са заети с друго.

— Той се е съсредоточил върху работата си и понякога напълно пренебрегва момичетата — признава Лорийн.

Веднъж Джобс се удивява пред жена си колко добре се развиват децата, „особено като се има предвид, че понякога не сме на тяхно разположение“. Това учудва и леко дразни Лорийн, тъй като тя се отказва от собствена кариера, когато Рийд навършва две години и решава да има още деца.

През 1995 г. изпълнителният директор на „Оракъл“ Лари Ериксън организира празненство по случай четирийсетия рожден ден на Джобс. На него присъстват известни личности от света на високите технологии и много магнати. Елисън е близък приятел на семейството и те са чести гости на някоя от луксозните му яхти. Рийд започва да го нарича „нашия богат приятел“, което по един забавен начин доказва, че баща му се въздържа от всякаква демонстрация на собственото си богатство. Урокът, който Джобс научава от будисткия си период, е, че материалните придобивки само задръстват живота ни, а не го правят по-богат.

— Всеки втори изпълнителен директор, когото познавам — казва той — има охрана, дори в къщата си. Трябва да си луд, за да живееш така. Ние просто решихме, че не искаме да отгледаме децата си по този начин.

„Много е забавно да правиш невъзможното“ — казва веднъж Уолт Дисни.

Джобс харесва точно това отношение към живота. Той се възхищава от изключителното внимание, което Дисни отделя на детайла и дизайна; смята, че има естествена връзка между „Пиксар“ и киностудиото, основано от „Дисни“.

Компанията „Уолт Дисни“ вече използва системата за производство на компютърна анимация на „Пиксар“ и така е станала най-големият клиент на фирмата на Джобс. Един ден Джефри Каценбърг, шефът на отдела за производство на филми на „Дисни“, кани Джобс да посети студиото в Бърбанк и да види на място как работи техниката. Докато хората от „Дисни“ го развеждат из студиото, Джобс се обръща към Каценбърг и го пита: