Уолтър Айзъксън - Стив Джобс

— Виж какво, ние с теб сключихме сделка — заявява му Каценбърг. — Оставихме те да контролираш финансовата страна на работата и ти се съгласи да я свършиш за сумата, която ти предложихме.

Джобс направо побеснява. Звъни му няколко пъти по телефона, взима самолета и отива при него. По думите на Каценбърг се държи „така неотстъпчиво, както само той може“. Джобс твърди, че „Дисни“ са отговорни за преразхода, тъй като Каценбърг объркал първоначалната идея дотолкова, че е нужна допълнителна работа, за да върнат филма към първоначалната концепция.

— Чакай малко! — не му остава длъжен Каценбърг. — Ние ти помагаме. Творческият ни екип ти помага, а ти искаш да ти платим за това.

В случая двама души, които на всяка цена искат да контролират ситуацията, се карат кой на кого прави услуга.

Ед Катмъл, който е далече по-дипломатичен от Джобс, успява да постигне компромис за новия бюджет.

— Аз имах много по-добро мнение за Джефри, отколкото повечето хора, които работеха по филма — казва той.

Този случай кара Джобс да започне да крои планове как в бъдеще да си осигури по-голямо влияние в „Дисни“. Той не иска да бъде просто подизпълнител, а да упражнява контрол. Това означава, че „Пиксар“ ще трябва да допринесе за финансирането на бъдещите проекти, което пък значи да сключи нова сделка с „Дисни“.

С напредването на филма Джобс се въодушевява все повече. До този момент той е преговарял с различни компании (от „Холмарк“ до „Майкрософт“) за това да им продаде „Пиксар“. Докато обаче наблюдава как Уди и Бъз оживяват, осъзнава, че този филм може да промени цялата филмова индустрия. Той гледа многократно готовите сцени, дори кани приятели, с които да сподели новата си страст.

— Не знам колко версии на „Играта на играчките“ изгледах, преди филмът да бъде окончателно готов — казва Лари Елисън. — В крайна сметка това се превърна в някаква форма на мъчение. Отивах му на гости и гледах последните подобрения. Стив е вманиачен в това всичко да бъде изпипано, от историята до техниката, и е доволен само ако всичко се е получило перфектно.

През януари 1995 г. „Дисни“ канят Джобс да присъства на официална пресконференция, на която са излъчени някои от сцените на „Покахонтас“. Така Джобс все повече се убеждава, че капиталът, вложен в „Пиксар“, в крайна сметка може да се възвърне.

Пресконференцията се осъществява в една палатка, опъната в Сентръл Парк в Манхатън. Там изпълнителният директор на „Дисни“ Майкъл Айснър съобщава, че премиерата на „Покахонтас“ ще се състои пред 100 000 души, ще се прожектира на екрани с височина 28 метра на Голямата поляна в Сентръл Парк. Джобс е опитен шоумен, който много добре знае как се организират премиери, но дори той е удивен от грандиозния план. Известният призив на Бъз Лайтиър „До безкрайността и отвъд нея!“ добива нов смисъл.

Джобс решава, че премиерата на „Играта на играчките“ е добър повод да пусне в продажба акции на „Пиксар“. Дори инвестиционните банкери, които обикновено посрещат добре такива предложения, са малко резервирани и твърдят, че това не може да се случи. Но Джобс е твърдо решен да го направи.

— Бях доста нервен и настоях да изчакаме пускането на втория филм — спомня си Ласетър. — Стив не беше съгласен и каза, че имаме нужда от пари в брой, половината от които да вложим за новите филми и да предоговорим сделката с „Дисни“.

През ноември 1995 г. се състоят две премиери на „Играта на играчките“. „Дисни“ организира първата в големия стар театър в Лос Анджелис „Ел Капитан“. До него е построена временна къща, в която посетителите могат да се срещнат с героите от филма. Хората от „Пиксар“ получават няколко пропуска, но цялото събитие и списъкът на поканените отразяват стила на „Дисни“. Джобс въобще не се появява. Вместо това той наема „Риджънси“, подобен театър в Сан Франциско, и организира там своя премиера. Вместо Том Ханкс и Стив Мартин, гостите са знаменитости от Силициевата долина като Лари Елисън и Анди Гроув. Това шоу е организирано изцяло в стила на Джобс и именно той, а не Ласетър се качва на сцената, за да представи филма.

Двойната премиера излага на преден план един наболял въпрос: чий филм е „Играта на играчките“ — на „Дисни“ или на „Пиксар“? Дали „Пиксар“ е само подизпълнител, който е помогнал на „Дисни“ да направи филма? Или пък „Дисни“ е само разпространител, който помага на „Пиксар“ да пласира продукцията си? Истината е някъде по средата. По-важният въпрос обаче е дали егото на участниците — Майкъл Айснър и Стив Джобс — ще им позволи да си партнират.