Уолтър Айзъксън - Стив Джобс

— Това щеше да е един вид посегателство над нашите деца, героите — казва по-късно Джобс. — Джон се разплака, като чу за това.

Двамата стигат до ново споразумение. Айснър се съгласява „Пиксар“ да вложи половината от парите, необходими за новите филми, и съответно да прибере половината от печалбата.

— Той смяташе, че няма да успеем да направим още много подобни хитове и така само ще му спестим пари — казва Джобс. — В крайна сметка това се оказа страхотно за нас, тъй като „Пиксар“ създаде един след друг десет изключително успешни филма.

Двамата постигат съгласие и за съвместно брандиране, макар че пазарлъкът за това продължава още по-дълго.

— В началото заех позицията, че това са филми на „Дисни“, но след това отстъпих — спомня си Айснър. — Започнахме да спорим с колко големи букви да бъде изписано името на „Дисни“ и съответно това на „Пиксар“. Изобщо, държахме се като четиригодишни хлапета.

Но в началото на 1997 г. те сключват сделка за производството на пет филма за период от десет години и дори се разделят като приятели. Поне за момента.

— По онова време Айснър се държеше разумно и честно към мен — казва Джобс по-късно. — Но в крайна сметка, след около десет години стигнах до извода, че той не е добър човек.

В писмо до акционерите на „Пиксар“ Джобс обяснява, че равнопоставеното брандиране с „Дисни“ във всички филми и правата върху рекламите и играчките са най-важният аспект от сделката. Ето какво пише той:

„Искаме «Пиксар» да стане също толкова авторитетна марка, колкото и «Дисни». За да спечелим обаче такова доверие, зрителите трябва да знаят, че именно «Пиксар» създава филмите.“

През цялата си кариера Джобс е известен с това, че създава изключителни продукти. Не по-малко важна обаче е способността му да основава изключителни компании с ценни брандове. Той създава две от най-великите за своето време: „Епъл“ и „Пиксар“.

Когато през 1988 г. Джобс показва своя нов компютър NeXT , настъпва всеобщо оживление. То обаче напълно отшумява, когато най-накрая, през следващата година, компютърът се появява на пазара. „ NeXT е несъвместим с други компютри във време, когато тенденцията в тази индустрия е да се правят взаимозаменяеми системи“ — съобщава Барт Зиглър от „Асошиейтед Прес“. „Тъй като няма много софтуерни програми за NeXT, този компютър трудно ще привлече интереса на потребителите.“

NeXT се опитва да се наложи като лидер в нова категория, а именно персоналните работни станции. Той е предназначен за хора, които искат да имат едновременно мощта на работната станция и комфорта на работа с персонален компютър. В момента обаче клиентите купуват този тип машини от бързо разрастващата се компания „Сън Майкросистемс“. Приходите от NeXT за 1990 г. са 28 милиона долара, а за същата година „Сън“ печели 2.5 милиарда. IBM се отказва да използва софтуера на NeXT за своите компютри, затова Джобс е принуден да направи нещо, което е против природата му — въпреки твърдото си убеждение, че софтуерът и хардуерът трябва да бъдат взаимосвързани, през януари 1992 г. той се съгласява да предостави операционната система NeXTSTEP и на други компютри.

Джобс намира неочакван защитник в лицето на Жан-Луи Гасе, който заема мястото му в „Епъл“, но после на свой ред бива изгонен. Гасе пише статия, в която възхвалява творческия потенциал на продуктите на NeXT . „ NeXT може да не е «Епъл», но Стив си е Стив“ — аргументира се Гасе. Няколко дни по-късно на входната врата се почуква, жена му отваря и изтичва до горния етаж, за да му каже, че Джобс го чака на вратата. Той благодари на Гасе за статията и го кани на едно събиране. Там Анди Гроув от „Интел“ и Джобс съобщават, че NeXTSTEP ще бъде мигрирана към платформите на IBM/„Интел“.

— Бях седнал до бащата на Стив, Пол Джобс, който е един изключително достоен човек — спомня си Гасе. — Стив е бил проблемно дете, но баща му беше щастлив и горд да го види на сцената редом до Анди Гроув.

Година по-късно Джобс предприема следващата неизбежна стъпка — отказва се от производството на хардуер. Това е болезнено решение. Той държи на всички аспекти на продукта, който прави, но влага особена страст в производството на хардуера. Вдъхновява се от добрата изработка, внимателно следи производството на всеки детайл и с часове наблюдава роботите, които произвеждат неговите съвършени машини. Но сега се налага да уволни повече от половината си персонал, да продаде любимата си фабрика в Кенън и да се задоволи с компания, която се опитва да лицензира операционната си система за производители на компютри, които не будят възхищението му.