Уолтър Айзъксън - Стив Джобс

Но Джобс отказва.

— Реших, че не мога да действам враждебно и да завзема компанията — обяснява той. — Щеше да бъде съвсем различно, ако ме бяха помолили да се върна.

През 1996 г. пазарният дял на „Епъл“ се е сринал до 4%, докато в края на 80-те години е бил 16%. Майкъл Спиндлър, немец по произход, е шеф на „Епъл“ за Европа. През 1993 г. той заема мястото на Скъли като изпълнителен директор и се опитва да продаде компанията на „Сън Майкросистемс“, IBM и „Хюлет-Пакард“. Не успява и през февруари 1996 г. е заменен от Гил Амелио, инженер-изследовател и изпълнителен директор на „Нешънъл Семикъндактър“. През първата година компанията губи 1 милиард и цената на една акция се срива от 70 долара през 1991 г. до 14, въпреки че в същото време „балонът“ на компютърната индустрия избутва други компании високо в стратосферата.

Амелио не е фен на Джобс. Първата им среща е през 1994 г., веднага след като Амелио е избран за член на борда на „Епъл“. Джобс му се обажда и му съобщава, че иска да говори с него.

Амелио го кани в офиса си в „Нешънъл Семикъндактър“ и после си спомня, че го е наблюдавал през стъклената стена, докато Джобс върви към него. „Той прилича на боксьор, агресивен и някак грациозен, или на елегантна котка от джунглата, която е готова всеки момент да скочи върху жертвата си.“ След няколко минути размяна на любезности (обикновено Стив не отделя много време за такива неща) Джобс рязко обявява причината за посещението си: иска Амелио да му помогне да се върне в „Епъл“ като изпълнителен директор.

— Има само един човек, който може да обедини армията на „Епъл“ — заявява Джобс. — Само един човек може да сложи ред в компанията.

Ерата на „Макинтош“ е отминала, аргументира се Джобс, и е настъпило време „Епъл“ да създаде нещо ново, също толкова новаторско.

— Ако „Мак“ е мъртъв, то какво може да го замени? — пита Амелио.

Отговорът на Джобс не го впечатлява.

— Стори ми се, че Стив няма ясен отговор на въпроса — казва по-късно Амелио.

Той има чувството, че е свидетел на изкривената представа на Джобс за действителността, и се гордее, че не се е поддал. Без много да се церемони, той кара Джобс да напусне офиса му.

През лятото на 1996 г. Амелио осъзнава, че е изправен пред сериозен проблем. Всички надежди на „Епъл“ са съсредоточени в това да успее да създаде нова операционна система, наречена Copland . Скоро след като става изпълнителен директор обаче, Амелио установява, че тя е въздух под налягане и няма да реши проблемите на „Епъл“ с компютърните мрежи и по-добрата защита на паметта, нито пък ще може да излезе на пазара през 1997 г., както е запланувано. Той публично обещава бързо да намери алтернатива. Проблемът е в това, че за момента няма такава.

Ето защо „Епъл“ се нуждае от партньор, който може да създаде стабилна операционна система — за предпочитане обектно-ориентирана, подобна на UNIX . Има една компания, която може да осигури такъв софтуер, и това е NeXT , но „Епъл“ не се насочва веднага към нея. Отначало се обръща към компанията, създадена от Жан-Луи Гасе, наречена „Би“ ( Be ). Гасе започва преговори за продажбата й, но през 1996 г., по време на среща с Амелио в Хаваите, той надценява козовете си. Гасе държи целият му екип от петдесет души да премине на работа в „Епъл“ и иска 15% от компанията, която тогава струва 500 милиона долара. Амелио остава поразен. Според изчисленията на „Епъл“ „Би“ струва около 50 милиона. Следват нови предложения и контрапредложения, но Гасе не отстъпва и иска поне 275 милиона. Той смята, че „Епъл“ няма друга алтернатива. Амелио научава какво е казал Гасе: „Хванал съм ги за топките и ще ги стискам, докато ги заболи.“ Това никак не му се харесва.

Шефът на технологичния отдел на „Епъл“ Елън Хенкок настоява да вземат операционната система на „Сън Майкросистемс“ — Solaris , която е базирана на UNIX , макар че все още няма лесен за използване интерфейс. Амелио смята, че е най-добре да използват Windows NT на „Майкрософт“. Според него тя може да бъде преработена, за да заприлича на „Мак“, и освен това е съвместима с различните видове софтуер, използван от потребителите на Windows . Бил Гейтс много иска да сключи сделката и неколкократно звъни на Амелио.

Разбира се, съществува и още една възможност. Две години преди това журналистът от списание „Макуърлд“, който преди е работил в „Епъл“, публикува пародийно съобщение, в което казва, че „Епъл“ купува NeXT и прави Джобс свой главен изпълнителен директор. В шегата Майк Марккула пита Джобс: