Уолтър Айзъксън - Стив Джобс

— Стив ми беше много сърдит, че съм й дал парите — спомня си Херцфелд, — но още на другата сутрин се обади на счетоводителя си и му нареди да ми преведе сумата.

През 2000 г. Джобс не отива на церемонията по дипломирането й в „Харвард“.

— Тя дори не ме покани — казва той.

Разбира се, през тези години има и хубави моменти, като този през едно лято, когато Лиса се прибира у дома и участва в благотворителен концерт в полза на фондацията „Електроник Фронтиър“, която подкрепя достъпа до технологиите. Концертът се състои в клуба „Филмор“ в Сан Франциско, станал известен с участията на „Грейтфул Дед“, „Джеферсън Еърплейн“ и Джими Хендрикс. Тя пее химна на Трейси Чапмън Talkin’ bout a Revolution („Бедните хора ще се надигнат / и ще вземат своя дял…“), докато баща й стои най-отзад, гушнал дъщеря си Ерин, която тогава е на една година.

Възходите и паденията в отношенията между Джобс и Лиса продължават и когато тя се мести в Манхатън, където работи като писателка на свободна практика. Проблемите им се изострят, защото Джобс е много ядосан на Крисан. Навремето той купува за нея къща на стойност 700 000 долара, която записва на името на Лиса, но по-късно дъщеря му я прехвърля на името на майка си, а тя на свой ред я продава. Парите използва, докато живее в Париж и за пътувания с духовния си водач. След като средствата свършват, тя се връща в Сан Франциско и започва да рисува „светлинни картини“ и будистки мандали.

— Аз съм „контактьор“ и с погледа си в бъдещето допринасям за развитието на човечеството и въздигащата се Земя — казва тя в сайта си, който Херцфелд поддържа. — Докато творя, аз преживявам формите, цветовете и звуковите честоти на сакралните вибрации и живея заедно с картините си.

Когато Крисан получава тежка инфекция на синусите и има проблеми със зъбите, Джобс отказва да й даде пари, заради което Лиса не му говори в продължение на няколко години. Отношенията им и занапред продължават да се въртят в същия кръг.

Мона Симпсън използва всички тези факти, както и собственото си въображение за основа на третия си роман „Обикновен човек“, публикуван през 1996 г. Прототип на главния герой е Джобс, а романът до известна степен се придържа към действителността. В него е описана лишената от показност щедрост на Джобс, който купува специална кола за един брилянтен учен и негов близък приятел, страдащ от дегенеративно заболяване на костите. От друга страна, романът разкрива много от нелицеприятните истории, свързани с отношенията му с Лиса, включително и факта, че в началото Джобс не признава бащинството си. Някои части обаче са чиста художествена измислица. Например Крисан наистина научава Лиса да шофира, докато тя все още е доста малка, но епизодът, в който Джейн сама кара камион през планината, за да намери баща си, не е истина. Освен това в романа има някои детайли, които, казано на езика на журналистиката, са прекалено интересни, за да бъдат подложени на съмнение. Такова е знаменитото описание на героя, чийто прототип е Джобс. Ето какво гласи първото изречение: „Той беше прекалено зает, за да пуска водата в тоалетната.“

На пръв поглед героят е обрисуван в доста сурови краски. Той е човек, който „не вижда никаква причина да угажда на желанията и капризите на останалите“. Хигиенните му навици са също толкова съмнителни, колкото и на истинския Джобс. „Той не смяташе за необходимо използването на дезодорант и често твърдеше, че ако се храниш, както трябва, и ползваш ментов сапун, нито ще се потиш, нито ще миришеш.“ Но романът е лиричен и сложен; до края читателят получава пълен портрет на един човек, който губи контрол върху огромната компания, която е създал, и се научава да цени дъщерята, която е изоставил. В последната сцена той танцува с нея.

По-късно Джобс казва, че никога не е чел романа.

— Чух, че аз съм главният герой — сподели той пред мен — и ако това е вярно, ужасно бих се ядосал, но тъй като не искам да се ядосвам на сестра си, така и не прочетох романа.

Но няколко месеца след излизането на романа той заявява пред „Ню Йорк Таймс“, че го е чел и че в главния герой вижда собствения си характер.

— Около 25% отговарят на моята същност, дори на маниерниченето ми — казва той пред репортера Стив Лор. — Но няма да ви кажи точно кои 25%.

Жена му казва, че всъщност Джобс е хвърлил един поглед на книгата и я е помолил да я прочете вместо него, за да си състави той мнение.

Мона Симпсън изпраща ръкописа на Лиса преди още романът да е излязъл от печат, но в началото Лиса прочита само началните глави.