Уолтър Айзъксън - Стив Джобс

На сватбата присъстват повече от петдесет души, включително бащата на Стив Пол Джобс и сестра му Мона Симпсън. Тя води и годеника си Ричърд Апел, юрист, който впоследствие става автор на телевизионни комедии. (Като един от авторите на поредицата „Семейство Симпсън“, той кръщава майката на Хоумър на името на жена си.) Джобс настоява всички да пристигнат със специален автобус; иска да контролира всички аспекти на събитието.

Навън вали силен сняг, а връх Глейсиър Пойнт едва се вижда в далечината. Церемонията ръководи Кобун Чино, дългогодишният духовен наставник на Джобс по сото дзен. Той размахва една пръчка, удря гонга, пали тамян и си припява нещо, което остава неразбираемо за повечето гости. „Помислих си, че е пиян“, разказва Теванян. Е, не е бил пиян.

Сватбената торта е във формата на Халф Доум, гранитния връх, който се издига в края на долината Йосемит, но тъй като е направена по правилата на строгото вегетарианство и в нея няма яйца, мляко или каквито и да е рафинирани продукти, малко от присъстващите я намират годна за ядене. След това всички отиват на излет и тримата едри и здрави братя на Лорийн започват бой със снежни топки, който накрая доста загрубява.

Лорийн споделя влечението на съпруга си към природните храни. Докато следва икономика, тя работи известно време в компанията за производство на сокове „Одуала“, където помага за създаването на първия маркетинг план. След като се омъжва за Джобс, тя решава, че е важно да има своя кариера, защото в детството си е научила, че трябва да бъде самостоятелна. Тя основава своя собствена компания „Теравера“, произвеждаща готови органични ястия, които след това се продават в магазините в Северна Калифорния.

Вместо да живее в отдалечения и малко зловещ необзаведен дом в Удсайд, двойката се мести в една ъглова къща в хубав жилищен квартал в старата част на Пало Алто. Това е царството на привилегированите: сред съседите на семейство Джобс са основателят на „Гугъл“ Лари Пейдж, на „Фейсбук“ Марк Зукърбърг, както и Анди Херцфелд и Джоана Хофман. Къщите обаче са построени така, че да не привличат вниманието, няма високи огради и дълги алеи за коли. Вместо това дворовете са разположени един до друг, покрай тях има широки тротоари, а улиците са спокойни.

— Искахме да живеем в квартал, където децата да могат да ходят пеша на гости у приятелите си — казва по-късно Джобс.

Къщата не е издържана в минималистичния и модернистичен стил на Джобс, нито е огромна и забележителна, така че хората да се спират и да я заглеждат. Тя е построена през 30-те години от местния дизайнер Кар Джоунс, който се специализирал в прецизно изработени домове, напомнящи на английските и френските провинциални къщи.

Двуетажната сграда е построена от червени тухли, дървените греди се виждат, а извитият покрив е покрит с тикли. Тя напомня на провинциална къща от хълмистата местност Котсуолд в Англия или на дома на някой по-заможен хобит. Единственият калифорнийски елемент е големият двор, образуван между крилата на къщата. Таванът в хола е с двойна височина и има формата на купол, но въпреки това стаята не излъчва официалност. Подът е застлан с теракота, в единия край има висок триъгълен прозорец, който стига до върха на тавана. Когато купуват къщата, стъклото е покрито със стъклопис като в параклис, което Джобс заменя с обикновено. Двамата с Лорийн решават да разширят кухнята, така че да може да се сложи пещ на дървени въглища за печене на пици, както и голяма дървена маса, където обикновено се събира семейството. Вместо очакваните четири месеца, ремонтът трае цели шестнайсет, защото Джобс непрекъснато променя дизайна. Освен това купуват една малка къща, която се намира зад тяхната, и я събарят, за да може да се оформи заден двор, който Лорийн превръща в прекрасна градина, пълна с красиви цветя, зеленчуци и подправки.

Джобс е много впечатлен от това, че за простата, но здрава структура на къщата Кар Джоунс е използвал стари материали, включително употребявани тухли и дърво от телефонни стълбове. Гредите в кухнята са били използвани за кофража при изграждането на моста „Голдън Гейт“, който се е строял по същото време, когато е построена и къщата.

— Той е бил самоук занаятчия, но си е разбирал от работата — разказва Джобс, сочейки различни детайли. — Повече се е интересувал от това да сътвори нещо ново, отколкото да направи пари, затова така и не е забогатял. Не е стъпвал извън Калифорния. Черпел е идеи от книгите и от списание „Аркитекчъръл Дайджест“.