Хаим Оливер: Гол от засада

Капитанът на ННФК РЕДУТ застана точно пред микрофоните и камерите на телевизията, огледа се наоколо, сякаш да се увери, че публиката го вижда добре, разгъна един голям бял лист и зачете. Гласът му, спокоен и изпълнен с достойнство, се разнесе над целия стадион, над целия квартал, над цялата страна:

До всички граждани на нашия квартал и до другите хора, по-големи от дванайсет години! До всички спортисти и спортистки от третата планета на Слънчевата система!

Ние, редутаблите от великия Непобедим национален футболен клуб РЕДУТ, след като изслушахме доклада на нашия капитан проф. Кънчо по въпроса за параграф 11 от Правилника на футболната игра, заявяваме: Завчера, в последната минута на финала А между РЕДУТ и ФК МЛЕЧНИТЕ ЗЪБИ, капитанът на РЕДУТ отбеляза гол, който изравни резултата и наложи да се играе втори финал Б.

Като пионери, за които истината стои над всичко, и като спортисти, които достойно понасят пораженията, ние заявяваме, че вторият гол на РЕДУТ беше вкаран от положение на засада и значи не е гол, а нарушение на параграф 11 от Правилника на футболната игра, който гласи…

Думите на проф. Кънчо се носеха над стадиона, над София, над страната, летяха над цялата трета планета на Слънчевата система, проникваха във всеки дом и всички виждаха на малкия екран едно набито и чорлаво момче със сковано от напрежение, но озарено от вътрешна светлина лице.

После те видяха как момчето сгъва хартията, предава я на съдията и в стегната спортна крачка излиза от стадиона, последвано от своя отбор…

Потресените зрители още се разотиваха от стадион „Оборище“, коментирайки нечуваното спортно събитие, а редутаблите вече седяха в „Океана на бурите“.

Моментът беше тържествен, макар и тъжен. Не пееха славеите, не свиреха локомотивите, мълчеше продавачът на гевреци. Кротуваше дори Ухуру, която сдържаше първичния си порив да скубе косата на Тото.

Проф. Кънчо се изправи, окашля се в шепата си и рече:

— Другари! Има предложение да образуваме футболен отбор.

— Как ще се казва? — попита Митко Пеле.

— ФК РЕДУТ.

— Без НН?

— Без НН.

— Ама защо без НН? — чудеше се Митко Пеле. — Нали НН означава непобедим национален?

— Защото НН трябва да се заслужи, затова, разбра ли? — обясни проф. Кънчо.

— Разбрах! — каза Митко Пеле, сбърчи носле и неудържимо се прозя. — Чак след като победим МЛЕЧНИТЕ ЗЪБИ, нали?

— МЛЕЧНИТЕ ЗЪБИ и всички други отбори! Само че трябва да тренираме много и да…

— И да ядеме повече допинг — добави Митко Пеле. — Аз знам къде има и ще ви дам.

Йогата се хвана за главата:

— Вишну Девананда! Тоя маляк нищо не е разбрал от цялата книга! — Той свали очила и забърса с пръсти единственото стъкло. — Слушай, Мите! Никакъв допинг и даже никакъв шоколад! Само тренировки, висок морал, научна система и…

— Но… — обади се някой тихо, струва ми се, Андреа — нека най-напред да видим защо загубихме, а? Защо загубихме?

Капитанът на бившия ННФК РЕДУТ се почеса по чорлавата глава, помисли малко, па отсече:

— Добре! Има предложение да започнем всичко отначало, като най-напред разберем защо загубихме! Който е съгласен, да вдигне ръка!

1970–1971

София

$id = 7757

$source = Моята библиотека

Издание:

Хаим Оливер

Гол от засада

Рецензент: Николай Янков

Редактор: Максим Наимович

Нац. бълг., I издание, Лит. група IV

Темат. №3623/1978 г. Изд. №5268

Художник на корицата и вътрешните илюстрации: Александър Хачатурян

Библиотечно оформление: Александър Хачатурян

Художник-редактор: Мария Табакова

Технически редактор: Мария Белова Коректор: Олга Цанова

Дадена за набор на 15.I.1973 г. Подписана за печат на 25.VII.1973 г. Излязла от печат на 15.XI.1973 г.

Формат 84/108/32. Печатни коли 11,50. Издателски коли 8,74 Тираж: 30090 Цена 0,66 лв.

Държавно издателство „Медицина и физкултура“, пл. Славейков 11 — София, 1973

Държавна печатница „Димитър Благоев“ — Пловдив

— Бел. ventcis

— Бел. ventcis

— Бел. ventcis

— Бел. ventcis

— Бел. ventcis

— Бел. ventcis

— Бел. ventcis

— Бел. ventcis

— Бел. ventcis

— Бел. ventcis

— Бел. ventcis

— Бел. ventcis