Джак Дан - Армагедони (Антология)

Безсмислици. Луната бе по-ярка, не по-голяма. Това можех да го видя. А и какво би могло да накара луната да падне върху главите ни по такъв начин?

Мигнах и луната остави отражение на образа си върху ретината ми. Толкова бе ярка.

Милиони хора сигурно наблюдаваха луната тъкмо сега и се питаха като мен. Статия по темата би се продала добре… Ако успея да я напиша, преди някой друг да го стори…

Трябваше да има някакво просто, очевидно обяснение.

Добре, как може луната да засвети по-ярко? Лунната светлина представлява отразена слънчева светлина. Може ли Слънцето да е станало по-ярко? Трябва да е станало след залеза в такъв случай, защото иначе щеше да е забелязано…

Предположението не ми хареса.

Освен всичко друго, половината Земя бе изложена на директна слънчева светлина. Хиляди кореспонденти на „Лайф“, „Тайм“, „Нюзуик“ и Асошиейтид Прес щяха да звънят от Европа, Азия, Африка… освен ако не се криеха всичките в мазетата. Или бяха мъртви. Или бяха останали без глас, защото Слънцето екранираше всичко със статика — радиото, телекомуникациите, телевизията… Телевизията. О, Боже!

Лека-полека започваше да ме обзема страх.

Добре, да видим пак отначало. Луната е станала много, много по-ярка. Лунната светлина, е, лунната светлина представлява отразена слънчева светлина, всеки идиот го знае. Тогава… нещо се е случило със Слънцето.

— Ало?

— Здравей. Аз съм — оповестих и после гърлото ми направо се вкамени. Паника! Какво щях да й кажа?

— Наблюдавах луната — рече Лесли замечтано. — Чудесна е. Дори се опитах да използвам телескопа си, но не можах да видя нищо. Твърде ярка е. Осветява целия град. Хълмовете са залети в сребро.

Вярно, тя наистина държи телескоп на балкона си. Бях забравил.

— Не се опитах да заспя отново — заяви тя. — Прекалено е светло.

Накарах гърлото ми да проработи отново.

— Слушай, любов моя, започнах да си мисля как те събудих и как не можеш навярно пак да заспиш на тази ярка светлина. Затова нека излезем да похапнем някъде полунощно.

— Ти с всичкия си ли си?

— Не, не се шегувам. Говоря сериозно. Тази нощ не е за проспиване. Възможно е никога да нямаме подобна нощ отново. По дяволите твоята диета. Хайде да празнуваме. Мелба с горещ шоколад, ирландско кафе…

— Това е различно. Ще се облека.

— Идвам тутакси да те взема.

Лесли живееше на четиринайсетия етаж на сграда С на Барингтън Плаза. Почуках, за да ми отвори, и зачаках.

А докато чаках, се запитах без никакво чувство за спешност: „Защо именно Лесли?“

Трябваше да има и други начини, по които да прекарам последната си нощ на Земята, отколкото само с едно определено момиче. Можех да си избера друго определено момиче или дори няколко не особено определени момичета, с изключение на факта, че това на практика не се отнасяше за мен, нали? Или можех да се обадя на брат си или на всяка от двойките родители…

Хубаво, само че брат ми Майк щеше да иска много сериозна причина да бъде изваден от леглото в полунощ. „Виж, Майк, луната е толкова красива…“ Едва ли. Който и да е от родителите ми би реагирал по подобен начин. Е, имах сериозна причина, но щяха ли да ми повярват?

И дори да го направеха, тогава какво? Щях да организирам нещо като бдение. Нека го проспят. Това, което желаех, бе някой, който да сподели с мен моето… прощално парти, без да задава погрешни въпроси.

Туй, което исках, бе Лесли. Почуках отново.

Тя отвори вратата само на педя. Беше по гащички. Усетих твърд, безформен сутиен в едната й ръка да потрива гърба ми, когато Лесли ме взе в прегръдките си.

— Тъкмо щях да си го слагам.

— Значи съм дошъл точно навреме.

Издърпах сутиена от ръката й и го пуснах на пода. Клекнах, за да я хвана през кръста, изправих се с усилие и я отнесох в спалнята, като ходилата й ме подритваха по глезените.

Кожата й бе студена. Трябва да е стояла повечко навън.

— Така значи? — възкликна Лесли. — Нима мислиш, че можеш да се конкурираш с мелба с течен шоколад?

— Определено. Гордостта ми го изисква.

И двамата бяхме останали донякъде без дъх. Веднъж по-рано се бях опитал да я вдигна, сгушена в обятията ми, по традиционния стил от филмите. За малко да си счупя гръбнака. Лесли бе едро момиче, висока колкото мен и възтежичка под талията.

Стоварих и двама ни върху леглото, един до друг. Обхванах я с ръце от двете й страни, за да я почеша по гърба, като знаех, че това ще я направи безпомощна да ми се съпротивлява, а-ха-ха-ха. Издаваше звуци от удоволствие, за да ми укаже къде й е най-приятно. Тя издърпа ризата ми нагоре и започна да ме чеше по гърба.