Джак Дан - Армагедони (Антология)

— Вървете си в такъв случай! — каза Абнър презрително. — Ние ви заплюваме! И изобщо не си помисляйте да се връщате!

Той леко се олюля и продължи с глас, изпълнен с омраза:

— Без вас ще ни е по-добре, чухте ли ме? Чухте ли ме? На нас не ни трябват недалновидни и слабохарактерни хора!

Госпожа Зиглър не му отговори и нито забави, нито ускори ход. Острото й като брадва лице обаче бе покрито със сълзи. За голямо учудване на Рой, тъй като имаше репутацията на зла жена, тя спря до вратата на къщата и го прегърна.

— Ела с нас! — каза му, като го притисна силно. — Рой, моля те, ела с нас! Можеш, знаеш го! Ще намерим място за теб и всичко ще бъде наред.

Рой не отвърна нищо и едва удържа на желанието си да се отдръпне. Не се чувстваше уютно в прегръдките й. Въпреки всичко тя докосна една дремеща частица от неговата душа, нещо, което той смяташе, че отдавна бе надживял. За миг му се стори, че е хванат в капан, че не може да диша, че всеки момент ще се събуди и ще напусне приятен сън, за да се озове в къде-къде по-жестока и по-истинска действителност.

— Ела с нас! — повтори госпожа Зиглър още по-настойчиво, но той леко поклати глава и се отдръпна от нея.

— В такъв случай ти си страхотен глупак! — извика тя с вече сърдит глас, но Рой в отговор само повдигна рамене и се усмихна загадъчно.

— Дявол да го… — понечи да каже отново госпожата, обаче очите й повторно се изпълниха със сълзи и тя с бързи стъпки излезе от къщата, последвана от останалите членове на групата си. Бежанчетата — и тях ги държаха в относителна изолация от децата на братята — погледнаха Рой с изпълнени с уплаха очи.

През цялото това време Абнър не бе откъснал поглед от Рой. Този поглед беше твърд и предизвикателен, но в него сега имаше и капчица отчаяние, така че на Рой се стори, че в този момент Абнър е неуверен в себе си и уязвим. Рой спокойно отвърна на погледа му, без да примигва, и след малко Абнър се поотпусна. Извърна се и излезе с несигурни стъпки от стаята, наклонил се на едната страна като църковна камбанария по време на силен вятър.

Навън тълпата отново забръмча, когато госпожа Зиглър заедно с групата си прекоси шосето. При срещата на двете групи имаше много ръкомахане и поклащане на глави, като от време на време някой посочваше с ръка къщата. Бръмченето се засили, после постепенно стихна. Накрая госпожа Зиглър и групата й се отправиха към селото, придружени от някои от местните хора. Затътриха се с унили стъпки по средата на прашния път, влачейки опърпаните си куфари. Само неколцина се извърнаха, за да погледнат за последен път къщата.

Рой ги проследи с поглед, докато се изгубиха. Лицето му беше безизразно и спокойно. Продължи да наблюдава пътя дълго време, след като те изчезнаха.

Някъде по пладне се появи цяла сюрия репортери. Пристигна с един от огромните нови автомобили на метаново гориво, които все още рядко се срещаха източно от Омаха. Смесиха се с тълпата от местни хора, правиха фотографии, задаваха въпроси и постепенно започнаха да си пробиват път към къщата. Рой ги наблюдаваше с любопитство, сякаш бяха еднорози, странни останки от вече завършил цикъл на творението. Повечето репортери вероятно бяха от Държавния колеж или от Алтона, новата столица на щата, места, където отново започваха да се печатат няколко малотиражни вестника. Един обаче имаше на ръката си лента, удостоверяваща неговото качество на кореспондент на един от големите вестници от Денвър. Вероятно именно този вестник бе осигурил парите за колата. Беше много странно да ти се припомня, че все още съществуват части от страната, останали ако не непроменени (нямаше страна в света, която да може да се похвали с това) и богати (нямаше вече богатство по някогашните стандарти), то все пак по-заможни от тукашните краища. Цялата западна част на страната, от 95-и западен меридиан до 122-ри, бе останала недокосната от Потопа. Макар и Западът също да бе пострадал от колапса на националната икономика и от последвалите социални вълнения, голяма част от неговата промишлена база беше останала непокътната. Денвър, един от малкото големи американски градове, построени на достатъчно голяма височина, за да не бъдат застрашени от прииждащите води, бе новата федерална столица. Макар и по-беден, и по-овехтял, продължаваше да е голям и динамичен градски център.

Абнър излезе навън, за да вкара в къщата репортерите и да прогони неверниците, и след малко Рой чу как гласът му закънтя като църковен орган. Когато репортерите влязоха в столовата, Рой вече се бе устроил на масата и ги очакваше. От двете му страни бяха седнали Реймънд и Арон.