Олег Шмельов - Завръщането на резидента

— Здравейте — каза блондинката.

— Добър вечер — отговори Брокман.

Тя погледна разстланите продукти и попита, като вдигна топката от земята:

— Новичък ли сте тук?

— Да, току-що пристигнах.

— Сухоежбина значи?

— Ами, реката е пълна с вода.

— Това е опасно в днешно време. Ние сега ще запалим самовара, цяла компания сме. Ако искате, присъединявайте се.

И подскачайки, тя отиде натам, откъдето се появи.

Чаят беше тъкмо навреме — Брокман много искаше да пийне. А и момичето беше много симпатично и естествено. Не, никакви такива мисли не възникваха у него, въпреки че отдавна тъгуваше за женска ласка, за женско тяло. Но това после, после, после… Той ме виждаше причина да откаже предложението, направено толкова непринудено.

Като прибра храната в чантата, Брокман тръгна към посоката на момичето. На малка полянка сред храстите имаше сива волга, до нея — бяла палатка, малка, едноместна, а пред палатката на тревата около димящия самовар седяха четирима души — блондинката с червения бански и трима младежи, всички спортисти на вид, вече успели да почернеят.

Поздравиха се, запознаха се. Брокман не запомни имената на момчетата. Момичето се казваше Нина.

Той прибави своите запаси към тяхната храна. Те имаха и водка, но Брокман отказа да пие, като се мотивира с това, че на другия ден главата му трябва да бъде бистра. Наляха му в една голяма порцеланова чаша гореща вода от самовара, а Нина му предложи да си вземе от кутията пакетче чай за еднократна употреба. Тя отвори кутията с мармалад.

Младежите пиха водка и започнаха да ядат с апетит. Брокман не изоставаше от тях, макар че не пи водка.

Поглеждайки към волгата, той попита Нина:

— Ваша ли е?

— Да.

— Отдалече ли сте?

— От Ленинград.

Първата буква на колата беше „Л“.

След като се нахраниха, всички си наляха чай. Всички, както и Брокман, си сложиха пакетчета за запарка и гребнаха от мармалада в кутията.

Започваше да се стъмва, когато Брокман си взе чантата и стана.

— Време ми е да ходя да спя. Утре ще ставам рано. Много ви благодаря.

— Приятни сънища — каза Нина. — Заповядайте утре отново на чай.

Като се върна при колата, Брокман постла брезента върху тревата, но изведнъж се размисли. Безпокоеше се за „Спидолата“. Ако легне под открито небе, а радиостанцията остави в колата — ще бъде рисковано: лесно може да се отвори колата, а във всяка страна има дребни крадци по автомобилите. Да сложи „Спидолата“ под главата си като възглавница, това също не е сигурно. Затова Брокман реши да спи в колата.

За да няма сутринта вид на бездомен английски просяк, нощуващ по пейките на Хайд парк, той се съблече по гащета, смъкна малко стъклото, пусна предната седалка назад, сложи чантата със „Спидолата“ под главата си, зави се с покривалото и заспа под тихия плясък на водата, идващ от плажа.

Събуди се от птичите песни в четири и половина. И първото нещо, което откри, бе, че чантата със „Спидолата“ я нямаше под главата. Беше изчезнала.

Познатият полъх на опасността го духна в лицето. Той никога не се оплакваше от лош сън, но да заспи толкова дълбоко, че да не усети как изпод главата му измъкват възглавницата, това не беше възможно.

Нима онази със сивите очи му беше дала с мармалада приспивателно? Значи той отдавна е на мушката! И по такъв начин му дават да разбере, че намеренията му относно апартамента на Нестеров са известни?

Глупости! Не можеше да повярва, че е така.

Брокман отиде на полянката, където снощи пиха чай. Колата и палатката си бяха на място. Върху храстите на лещака бяха проснати червеният бански и бельото на сивооката блондинка. Палатката беше затворена, но Брокман видя през цепнатината спящата Мина.

Той се измъкна от храстите на брега.

Реката и плажът бяха още празни, само някакъв слаб старец правеше физзарядка на сто метра от него.

Брокман се изкъпа. Водата беше хладна, точно такава, каквато обичаше и в каквато отдавна не беше плувал. Като излезе на брега и се изсуши, почувствува облекчение. Ясно осъзна, че трябва да доведе работата докрай, независимо от това, кой беше взел „Спидолата“ — контраразузнавачи или случайни крадци. Той не допускаше, че това е работа на контраразузнаването — защо така грубо ще действуват на половината път?

Когато му изсъхнаха плувките, той се облече и тръгна за града. Към шест часа позвъни у Нестерови от един автомат близо до къщата. Телефонът, както преди, мълчеше. Брокман окачи отмерено сигнализиращата слушалка, отхвърли и последните съмнения. Дойде време да действува.