Олег Шмельов - Завръщането на резидента

Известно е, че когато човек се намира в затвора под следствие, най-страшна за него е неизвестността. Очакването на процеса е по-мъчително от самия процес, а присъдата, дори и най-строгата, смъква от душата непоносимата тежест на неопределеността.

Не беше трудно да се отгатне състоянието на Кутепов след първите кратки разпити. Той трескаво се стараеше да предугади какво точно е известно на следствието и до каква степен, в какво могат неопровержимо да го уличат и какво засега е в областта на предположението.

Като адвокат разбра, че добре подготвеното алиби относно Светлана Сухова не струва нищо, и както се опасяваше, беше лесно опровергано. Сега основният въпрос бе дали Светлана е жива. Ако тя даде показания, всички по-нататъшни доказателства за неговата вина ще бъдат безспорни.

Но въпреки всичко той страстно желаеше тя да бъде жива. Наизуст помнеше статиите от Углавния кодекс и знаеше, че опит за убийство с цел заличаване на друго престъпление не се осъжда по-меко, отколкото самото убийство. Но тук влизаше в сила и едно друго страшно обстоятелство.

Марков беше споменал за Карл Шлегел, оберщурмфюрера от СС. Значи на контраразузнавачите е известно военното минало на Кутепов, за чието укриване той беше готов на всичко и както сега става ясно, съвсем напразно. Историята с този проклет негатив, заради който проникна в апартамента на Дмитриеви, само му навреди. На всичко отгоре и убийство! Светлана трябва да живее, нека живее!

Думите на Марков, че Кутепов утежнява вината си, като не казва цялата истина, опитвайки се да заблуди следствието, постепенно ставаха истина за него и само един безумец или тъп олигофрен не можеше да признае това. Две денонощия не спа и нищо не яде, само пи вода. На третия ден помоли ръководството на затвора да съобщи на Марков, че Кутепов иска да даде показания…

В кабинета на Марков бяха Павел и Семьонов.

Влизайки, Кутепов видя върху двете кръгли масички до стената ключовете и бравите, които са веществени доказателства по делото, и иззетите му вещи при арестуването.

Като видя Павел, Кутепов се поспря и няколко секунди го гледа, дълбоко замислен.

— Вие сте решили да говорите? — попита Марков, когато Кутепов при повторната покана седна на посоченото му място.

— Да. Ще разкажа всичко напълно откровено. Готов съм според силите си да помогна на следствието.

— От вас се иска само истината.

— Ще разрешите ли да задам един въпрос? — с несвойствен тон умоляващо каза Кутепов.

— Моля.

— Жива ли е Сухова?

— Да.

Кутепов сякаш целият се размекна.

— Откъде ще започнем? — каза Марков. — Хайде от самото начало. За кого сте работили и как е станало това?

— През есента на петдесет и трета година имах нещастието да се съглася да сътруднича на един човек, обещах да му правя някои услуги. Тогава той работеше в някакво посолство в Москва. До миналата година не ме бяха тревожили, но през януари получих поздрави от него и ми възложиха тази задача, която завърши толкова печално. — Като се оправи от първото вълнение, Кутепов придоби дар слово.

Марков прецени това като лош симптом и прекъсна потока от думи:

— Моля да бъдете конкретен. Кой е този човек? Как се казва?

— Той се представи като Арнолд.

— По какъв начин се запознахте? Защо на вас се представи?

— Той ме знаел.

— Откъде?

— Имахме общи познати.

— От войната?

— Вижте какво…

— Ще улесним задачата ви. — Марков извади от папката служебния формуляр на бившия хауптман.

Кутепов леко хвърли поглед към жълтия лист и заговори бързо, като че ли беше чакал да му напомнят.

— Да-да, оттам. За съжаление обстоятелствата бяха много неблагоприятни…

— За това ще разкажете друг път — отново го прекъсна Марков. — Чий приемник беше Арнолд?

— Аз съм служил под командуването на оберщурмфюрера от СС Карл Шлегел, вие споменахте за него миналия път. А той имаше един приятел Хайнц Весел от разузнаването. Той идваше от Берлин.

— Весел ли ви завербува?

— Щом така се нарича…

— Добре. Кой ви предаде поздрави от Арнолд? И как?

— Не си каза името. Само паролата. Разговаряхме около един час. Говореше прекрасно руски.

— За какво говорихте?

— Той ми каза, че трябва да завържа приятелски отношения с две момичета — Светлана Сухова и Галина Нестерова.

— За какво?

— Той не спомена за крайната цел. Каза, че от време на време ще получавам инструкции. Така и стана.