Олег Шмельов - Завръщането на резидента

Мислейки за отмъщението, Михаил стигна до извода, че наистина това е низко чувство, но винаги намираше и контраоправдание: Брокман трябва да бъде премахнат, макар и заради това, че не е човек, а опасен бесен вълк. Как другояче може да се нарече изродът, избрал за своя професия изтребването на хора? Трябваше да уреди сметките си с убиеца. И ако саморазправата се забранява от закона, по съвест Михаил я оправдаваше. Наистина той не беше напълно уверен, че ръката му няма да трепне в решителния момент. Оставаше главното — да се срещне с Брокман и чрез него да намери следите на Хофман. Но как да стане това?

Михаил с нетърпение чакаше да се върне оперираният инструктор, но ето че се случи едно непредвидено събитие.

По време на обедната почивка Фернанду изтича при него и му съобщи, че трябва срочно да излети в джунглата и по всяка вероятност Михаил ще има щастието скоро да види Брокман — жив или мъртъв.

Михаил скочи от леглото — канеше се да си ляга.

— Какво е станало?

Но Фернанду изтича, като викна през рамо:

— Въртолетите чакат!

Слагайки бялата си шапка, Михаил излезе от къщи, пресече под палещото слънце пустия каменен площад, който жареше ходилата даже през дебелата гьонена подметка, и влезе в сградата на щаба.

Дежурният, с когото се познаваше, не можа да му каже нищо смислено. Дошло съобщение по радиото с молба за срочна помощ — някой там е изпаднал в беда, а кой и къде, не знае. Не можеше да отиде при радиста на втория етаж — за там трябваше специален пропуск.

Михаил се върна в къщи и легна на кревата, без да се съблича.

Въртолетите долетяха в 16:00 часа. Като ги чу, Михаил се отправи към казармата, където бяха новобранците — тя беше близо до летището. Върналите се от джунглата ще минат покрай нея, а Михаил много искаше да ги види.

Не се наложи да чака дълго. Скоро по пътеката, водеща към летището, се показаха два джипа с опнати светли брезенти. Профучаха и се насочиха към лагера на специалното командуване. Михаил забеляза, че на задните седалки на джиповете седяха мъже с окъсани маскировъчни униформи. Мярна му се нещо бяло — навярно бинтове, превръзки.

След десетина минути на пътя се появиха още няколко джипа. На предната седалка до шофьора седеше Фернанду. Той махна на Михаил.

Михаил, без да бърза, тръгна за къщи.

Скоро Фернанду пристигна и веднага отиде в банята. През отворената врата той разказваше на седящия до масата Михаил.

— Те бяха петима, в това число и твоят Брокман… Разположили базата в джунглата… Излизали на разузнаване, търсели подходящ момент. А такъв няма и няма… — Той правеше паузи, пухтейки под душа. — Тази сутрин на тях се натъкнал някакъв негър с момченце… Старец и момченце. Стареца разстреляли, а малчуганът офейкал. Били разкрити. Те дали сигнал по радиото да се прибират. Е, нататък е ясно…

— Имало ли е сражение? — попита Михаил.

Фернанду не чу.

— Какво?

— Сражение имало ли е, казвам?

— Глупости! Е, малко ни наплашиха. Онези, разбира се, не са очаквали, че толкова бързо ще се оправим, и държаха нашата команда в обсада с малко сили — около десет човека. Там, между дърветата, беше чисто, седяхме спокойно, а ние бяхме тридесетина човека — какъв ти бой?

— Мисля, че от нашите има ранени?

— Трима. И Брокман също.

— Тежко ли?

— Глупости, драскотина… В лявата ръка… — Фернанду се изплакна и затвори крана. — Честно казано, ако зависеше от мен, нямаше да ги изтегля оттам…

— Ще изпратят ли Брокман в болница?

— Ако поиска — без да придава някакво особено значение на този въпрос, добродушно отговори Фернанду. — Аз, между впрочем, му предадох поздрави от теб.

— Той не ме познава.

— Наистина. Брокман така и каза: кой е пък този?

— Запознай ни, ако е възможно.

— Ще опитам… Но никак няма да ми е приятно…

Същата вечер Фернанду доведе в квартирата си Брокман, а Михаил ги чакаше, отрупал масата с бутилки, сокове и чаши. Брокман се появи гол до кръста, на лявата си ръка малко под лакътя имаше мек тампон, залепен с лейкопласт. Дон беше казал истината в Париж: на вид Брокман беше около тридесетте. Светли коси, загорял не на плажа, а както работник по пътищата: лицето под веждите, шията, ръцете до над лактите имаха кафеникав цвят, а тялото и челото — млечнобели. Светли коси и черно лице — това правеше впечатление. Михаил очакваше да види нещо подобно на горила, но пред него стоеше добре сложен, красив младеж с малко презрителна гримаса на лицето. Той не поглеждаше събеседника си.