Олег Шмельов - Завръщането на резидента

От този ден нататък Михаил и Фернанду Рош си пийваха всяка вечер, тъй като Михаил зае квартирата на заболелия инструктор и му стана съсед, пък и в гарнизонния магазин имаше всичко, което им беше необходимо.

Фернанду Рош не се оказа такъв циник, какъвто си го помисли Михаил в началото. Той изпълняваше задълженията си добре, но не беше расист, не смяташе предалия богу дух Салазар и неговия приемник Каетану за велики вождове на португалската нация. Той даже се изпусна да каже с какво се занимават тук, че войната, която водят, е против законните владетели на африканската земя, но това е недостойна тема за разговор между истинските мъже, когато седят на масата и си пийват хубаво винце.

— Това разваля виното — усмихвайки се, завърши речта си Фернанду.

Моментът беше подходящ за откровен разговор и Михаил реши да се възползува.

— Не искам и да знам за вашата политика — каза той.

— А защо си дошъл тук? Старичък си за любител на екзотиката… Вероятно за пари?

— Разбира се.

— Но ти не приличаш на тези подлеци, които за три долара ще затрият и родната си майка.

Михаил въздъхна.

— Какво да се прави? Такъв като мене в Европа не може да преживее.

Фернанду му смигна.

— Нищо, старче, докато на света има келяви политикани, за нас с тебе ще се намери работа.

— Това е така… Виж какво, Фернанду — каза Михаил, без да се преструва, че се е сетил между другото. — Не ти ли се е случило да се срещнеш с човек на име Брокман? Казват, че бил тука някъде.

Фернанду премрежи очи.

— Познаваш ли този екземпляр?

— Аз — не. Но съдейки по въпроса, е явно, че ти го познаваш.

— О, да! — с погнуса възкликна Фернанду. — Даже много добре — аз съм го обучавал.

— Отдавна ли беше това?

— Не много отдавна… Не помня… За какъв дявол заговори за него?

— Помолиха ме да го поздравя.

— Кой пък те помоли?

— Има един Хайзелс…

Фернанду подсвирна.

— И таз добра! Значи се познаваш с Хайзелс?

Излезе, че Михаил трябваше да се оправдава заради своите познанства.

— Случайно се срещнахме в Париж. Имах неприятности и той ми съчувствува.

— Пари ли ти даде?

— Не взимам пари от първия срещнат. Той ми прошепна адреса на лисабонската агенция за разпространение на печата.

— Значи не си му досаждал много. Могло е и по-лошо да стане.

Фернанду започваше все повече и повече да се харесва на Михаил.

Намекът за принадлежността на Хайзелс към тъмния свят беше съвсем прозрачен и Михаил попита:

— Според тебе приличам ли на овца? Накъдето ме поведат, натам да тръгна?

— Не мисля така. Но такива като Хайзелс… — Фернанду не се доизказа.

— А къде е сега Брокман? — попита Михаил.

— Там, в джунглата.

— С такива „воини“ като нас?

— А-а, не. Той е по други работи.

— Тайна ли е?

Фернанду изведнъж изтрезня. — Виж какво, искам да ти дам съвет.

— Казвай.

— Щом като си попаднал тук, старай се да не си пъхаш носа в чужди работи. Ще си по-спокоен.

— Аз изобщо нямам такъв навик.

Фернанду продължи, сякаш не е чул отговора на Михаил.

— Но за Брокман мога нещичко да ти кажа. Специалната част, в която той работи, е предназначена да хваща партизански командири.

Разделиха се след полунощ.

— Всичко, което дрънкахме тук, да си остане между нас — каза Фернанду на тръгване.

— Можеш и да не ме предупреждаваш…

Като си легна и премисли отново и подробно разговора, Михаил не можеше да не се учуди на откровеността на Фернанду Рош. Та нали бяха познати от някакви си три седмици, а Фернанду му разказа толкова неща, че ако на мястото на Михаил беше подставен провокатор, то инструкторът по борбата срещу партизаните щяха да изправят до стената без съд и следствие.

Да се обяснява доверчивостта на Фернанду с това, че Михаил го черпеше, нямаше да бъде вярно: доколкото Михаил можа да забележи, инструкторът не беше алчен и имаше достатъчно пари, при това беше ерген и нямаше за какво да пести. По-скоро доста дълго беше мълчал и ето че при първия удобен случай се сприятели с човека, различен от полухората, с които се налагаше дълго да общува, Фернанду искаше поне веднъж да разкрие душата си. Михаил не намери друго правдоподобно обяснение…

Той посъбра някои сведения, въз основа на които можеше да направи отчет за Монаха, отразяващ истинското положение в колониалните войски.

Работата с Брокман доста се усложни. Не беше съдено да се срещнат очи в очи в близко време, а нямаше смисъл да протака престоя си в колонията. Но все още не беше решил как да се измъкне оттук.