Олег Шмельов - Завръщането на резидента

— Да, това е така.

Линда Николаевна седеше на стола изправена като струна, гледайки пред себе си с трескаво блестящи немигащи очи. Но при последните думи на Брокман просто цялата се свлече. Раменете й се отпуснаха, гърбът й се изкриви.

— Какво ще кажете на това вие, Линда Николаевна? — попита Марков.

— Всичко това е лъжа и пошлост — с глас, пълен с отвращение, отговори тя.

— Такива формулировки са хубави за роман, но ние пишем протокол на очна ставка — каза Марков. — Отговорете на въпросите: Първият: Защо се обаждахте до посолството?

— Помоли ме този гражданин. Но аз не знаех къде и на кого се обаждам.

Ето как просто за миг се промени отношението й към обожавания квартирант, когото сега наричаше „този гражданин“.

— Кой ви даде телефонния номер?

— Той, разбира се.

— Вашият квартирант ви е известен като Никитин. Моля, така го наричайте — каза Марков.

— Добре. Телефонният номер ми даде Никитин.

— Откъде взехте празната цигарена кутия?

— Даде ми я Никитин.

— Благодаря ви. — Марков извика часовоя и Линда Николаевна напусна кабинета. Даже не погледна към бившия си повелител. Тя го презираше…

Юридически тези показания на Линда Николаевна при очната ставка в дадения момент нямаха такава сила, че да объркат позицията на Брокман, отнасяща се до епизода с дипломата. Задачите на Линда Николаевна той поставяше насаме, без никакъв свидетел и твърденията на Стачевска тежаха точно толкова, колкото и твърденията на Брокман. А той категорично отричаше участието си в историята с цигарената кутия. Но по-късно, когато делото на Брокман се оформи окончателно, тази очна ставка ще намери своето място.

Сега Марков искаше да поговори с Брокман за епизода, който той не отричаше — за посещението му в дома на Нестерови. Тук имаше някои моменти, които не се връзваха с представите на Марков за квалификацията на задочно познатите му дейци на Разузнавателния център, които разработваха операциите против Съветския съюз, и за методите, използувани от техните агенти в ежедневната практика. Откровено казано, до случая с Нестеров Марков имаше по-високо мнение за Разузнавателния център и неговата агентура. Полезно беше да разбере някои подробности, за да си обясни несъгласуваността в действията на Брокман.

— Кажете, Никитин, как смятате, не сте ли допуснали грешка в епизода с академик Нестеров?

Брокман не се беше още избавил от раздразнението, предизвикано от срещата с Линда Николаевна, затова не можа веднага да превключи на съвсем друга тема и с друг тон.

— Моята грешка е, че съм тук — каза той доста рязко.

— Това е лирика. Такива думи повече подхождат на Линда Николаевна, а вие сте мъж — забеляза Марков. — Да говорим конкретно. За пътуването до Нестеров.

— Правех всичко според обстановката.

— Но вие сте действували доста необмислено. Позвънили сте няколко пъти по телефона, никой не отговаря — решили сте, че в апартамента няма никой, можете да влезете. Но има вероятност телефонът да е повреден. Вие даже не сте проверили в пощата. А що се отнася до обаждането ви в службата, там, сам знаете…

— Да, това беше глупаво.

— Изобщо как ще влизате в апартамента, като нямате точни сведения къде е стопанинът?

— С телефона е моя грешка, но всичко останало правех според инструкцията.

— В непознат град без всякакъв помощник как така?

— Работех по аварийната схема. Беше ми подготвен помощник, но той отпадна. Защо — не зная.

— Името на помощника?

— Кутепов.

— Кога получихте заповед за работа по аварийната схема?

— Не помня датата. Това беше около три дни след като получих ключовете.

— Ключовете Линда Николаевна ви е донесла на двадесет и осми май. А кой и как ви предаде заповедта?

— По радиото.

Вероятно квалификацията на специалистите от Разузнавателния център все пак е на висота. Принудени са били да използуват аварийния вариант. Марков знаеше това, което Брокман не знаеше: неочакваното пристигане на Пиетро Матинели в град К. е накарало Кутепов да бърза, а в бързината той е извършил непоправими грешки. И изпадна от операцията, в която трябваше да помага на Брокман. Тези неща съвпадаха.

— Сега кажете, Никитин, как трябваше да действувате не по аварийната схема? Каква беше задачата?

— Задачата беше една — да взема ръкописите на Нестеров — каза Брокман и замълча.

— Не отговорихте на първия въпрос — напомни Марков.

— Е, ако всичко вървеше нормално, щях да играя ролята на племенник на Кутепов. Щях да ухажвам дъщерята на Нестеров. Като че ли подстъпите бяха готови.