Ричард Марчинко - Свирепия III (Зелената група)

Веднъж нигерийците и италианците излезли на съвместен патрул. Нигерийците били повалени от снайперисти — загубили шестима мъже.

Какво направили италианците ли? Гледали.

Е, кой си изпати най-много? Не генералите, адмиралите или посланиците, повярвайте ми. Нито пък хората от Белия дом, за чието участие никога не беше съобщено. Редниците умираха. А защо умряха? Защото никой не пое шибаната отговорност. Командваше ги комисия.

Ако беше определена правилно командната верига, като онази, която бяхме създали по време на операция „Пустинна буря“, нещата може би щяха да са по-добри. Не идеални, защото войната е неточна шибана наука, пълна с онази непредсказуема „мъгла на войната“, която Клаузевиц 22 22 Карл фон Клаузевиц (1780–1831) — пруски генерал, известен с трудовете си по военна теория и стратегия. — Б.пр. , големият пруски философ на войната, е нарекъл „la friction“ . Но щяха да загинат по-малко войници, по-малко семейства щяха да погребват синовете си. Командната верига е важна. Край на проповедта.

След като казах това, позволете да добавя, че при специалните бойни действия не може да се използва нормалната командна верига, защото има твърде много нива, което забавя реагирането до неприемливи стойности. Неконвенционалните бойни действия изискват бързи реакции, неконвенционална командна верига, а ние с командващия военноморските операции направихме точно това за групата ми. Моята командна верига е проста — президентът или министърът на отбраната говори с командващия военноморските операции, а той — с мен.

Командващият измисли тази уникална командна верига от мое име въпреки абсолютното, ясно и категорично противопоставяне на заместника му, новопроизведения вицеадмирал Пинки Прескът III, заместник-командващ военноморските операции. Но това можеше да се очаква.

Пинки Фъшкията, както обичам да му казвам, е син и внук на адмирали. Пинки Първи бил натресен на армията, защото като псевдоаристократ от известна фамилия от Филаделфия, но без пари в тръстов фонд, е трябвало да си изкарва прехраната. Затова го изпратили в Анаполис. Малкият Пинки Втори тръгнал след черните обувки на баща си двадесет и пет години по-късно и — сякаш за да докаже принципа на Питър 23 23 Принцип, съгласно който всеки в една организация може да израства до нивото на своята некомпетентност. — Б.пр. веднъж и завинаги — Пинки Фъшкията от випуск Анаполис ’72 завършил цикъла. За щастие на нацията мисис Пинки Фъшкията по мъж, по баща Хариет Лизнипенис Цунихуй от град Син тестис, Пенсилвания, не беше произвела никакви деца. Както и да е, след Анаполис Пинки беше успял някак си да издържи базовото обучение по подводна диверсия и да стане тюлен. Е, нека бъдем честни. И той носи същия тризъбец като мен. Но никога не е бил в бой. Никога не е водил хората отпред. Никога не е правил в армията друго, освен да воюва на хартия, което го прави въплъщение на всички Кретенясани Кирливи Командири — пълен със сланина задник, негоден за нищо мозък от лайна, приличащ на кофа с изпражнения канцеларист. Става ли ви ясно за какво говоря?

Той се превърна в проклятието на моето съществуване, откакто станах командир на „ТЮЛЕН-група 6“, и беше най-старшият надут тъпанар в ГБДСМВМС — за непросветените измежду вас това е комодорът на Група за Бойни Действия със Специални Методи 2 на Военноморските Сили. Строго спазваше устава, беше специалист по писане на докладни записки и правеше всичко, което е по силите му, за да ме прати на военен съд, когато бях командир на „ТЮЛЕН-група 6“. А когато не успя, изхарчи 60 милиона долара от парите на Военноморските сили, за да ме разследва. Когато и от това не излезе нищо и се уволних с пълна пенсия, той предаде досието ми в службата на главния прокурор на страната.

Мислех си, че махна ли се веднъж от армията, Пинки ще изчезне от живота ми. Но преди около две години той и както много по-късно открих, командващият военноморските операции намериха начин да ме върнат на редовна военна служба, колкото и да не го исках. Отмъкнаха ме, за да разреша един малък проблем: няколко ракети „Томахоук“ с ядрен заряд. Тогава казаха, че ме викат само временно.

Е, „временното“ ми връщане продължаваше вече повече от година. Наистина, Пинки успя да разформира „Червената клетка“. Но не беше в състояние да ми попречи да създам друга малка група от истински стрелци, за да изпълним изключително важната антитерористична мисия, в която аз и командващият военноморските операции вярвахме толкова силно. И, разбира се, въпреки всички глупости на Фъшкията аз успях да прескоча до Дам Нек във Вирджиния, където в момента се намира базата на „ТЮЛЕН-група 6“, и си тръгнах оттам с петдесетина старомодни стрелци мародери.