Ричард Марчинко - Свирепия III (Зелената група)

Познавайки слабостите на системата, аз създадох „ТЮЛЕН-група 6“. В момента на раждането си „Шестицата“ се състоеше от седемдесет и двама калени стрелци с точно определена мисия: антитероризъм. Превод: да удряме лошите, преди те да са ударили нас. Колко пъти е използвана по пред назначение? Отговорът е тайна. Но не повече от пръстите на едната ми ръка.

Пет години по-късно създадох „Червената клетка“, група от четиринадесет души с отговорности на две нива. Първостепенната й мисия беше да провери уязвимостта срещу терористично нападение на военноморските съоръжения навсякъде по света. Другата ни задача — тогава пазена в най-строга тайна — беше да се измъкваме по двойки и да неутрализираме лоши типове, преди те да имат възможност да нападнат американските си цели.

Но тези дни отминаха. „Червената клетка“ беше разформирана към края на миналата година. Не била ефективна от гледна точка на разходите и загубите съгласно новите силни на деня в Пентагона. А какво повече правеха петстотинте тюлени от „ТЮЛЕН-група 6“, вместо да трепят лоши типове? Неприятното е, че доскоро често пъти ги използваха като придатък на Държавния департамент, назначаваха ги към бюрата за охрана на дипломатите и към отдела „Престъпници и наркотици“.

Това означава, че учеха африкански полицаи как да създават специални полицейски сили, тичаха след контрабандисти на кокаин в Перу и Боливия или обучаваха служби за професионални телохранители в Турция. По дяволите, в Турция даже ги отклониха от обучението на телохранителите, за да помагат в търсенето на жертви от земетресение.

Е, що се отнася до мен, ако искате да обучавате полицаи в Киншаса, то елате в Агенцията за международно развитие. Ако желаете да преследвате контрабандисти на кокаин из Андите, подайте молба в Агенцията за борба с наркотиците или във ФБР. А ако ви се ще да се разгърнете като спасители, станете бойскаути, по дяволите.

За мой късмет командващият военноморските операции мисли по същия начин. Той воюва доста сериозно, докато ми издейства пълномощията, необходими за създаване на „Зелената група“. За мен това означаваше много. Но той направи още едно добро: още по-упорито се бореше, за да може аз и хората ми да стоим извън нормалната командна верига на Военноморските сили. Аз докладвам на командващия и чрез него — на министъра на отбраната на САЩ и на президента. И на никой друг.

При конвенционалните бойни действия е от изключително значение наличието на точно определена командна верига. В Сомалия — помните ли Сомалия? — командната верига на САЩ представляваше едно голямо осиране, защото не съществуваше. По едно време, в началото на онази работа в Сомалия, един взвод морски пехотинци откри огромен склад с оръжие, принадлежащ на един от най-големите разбойници в Могадишу — Мохамед Айдид. Имаха заповед да взривяват всички складове с оръжие, които намерят, но някакъв помощник на Айдид, който се намирал там, убедил младия лейтенант от взвода да се обади до посолството на САЩ, където някакъв задник канцеларист му казал, че един от специалните ни представители в Могадишу, разбира се, се е споразумял с Айдид — договорили се, че ако той държи оръжейните си складове заключени, ние няма да му ги взривяваме.

— Не ги взривявайте — заповядал писарушката.

Трябвало е лейтенантът да отговори по следния начин:

— Ако не носите жп релси (нашивки на полковник), орли (на полковник) или звезди (генералски) на яката си, то можете да вървите на майната си, сър.

След това е трябвало да изтегли щифта на гранатата, която е държал в ръка, да преброи до три и да я метне в склада.

После е трябвало да каже на сомалийския задник:

— Ако можеш да свалиш ударника от тази шибана граната през следващите четири секунди, иди и го направи. Ако не можеш, шибаният ти склад с оръжие ще гръмне, защото това са заповедите ми, и толкова.

Но лейтенантът не направил това. Пощадил склада. След няколко подобни инцидента Айдид вече е можел да убеди доста сомалийци, че всъщност е силен колкото всичките войски и сложни оръжия на американците, а дори и по-силен. Повярвали му. И след това задачата ни в Сомалия започна да се превръща неизбежно от хуманитарна мисия в едно абсурдно осиране.

Защо? Защото още когато командната верига в Сомалия се е намирала на чертожната маса, всичко е изглеждало объркано като шибана картина на Руб Голдберг 21 21 Рубин Люсиъс Голдберг (1883) — американски карикатурист и скулптор, създател на изключително сложни чертежи на съоръжения, даващи сравнително прости резултати — например много сложен механизъм, който след пускане на монета ви избърсва носа. — Б.пр. . Военни командири от ООН, американски специални посланици, както и политици от ООН и генерали от Пентагона и всеки от тях се бореше за контрол над войски, използващи различни радиочестоти и муниции, и говореше на половин дузина различни езици. Известно време красивото момченце, което беше директор по комуникациите в Белия дом, издаваше по телефона правила за влизане в бойни действия на американските сили, които патрулираха в Южен Могадишу. Съществуваше така нареченото Обединено командване, но то се състоеше от италианци, нигерийци, пакистанци, американци, англичани и французи — и нито един от тях не поемаше отговорност за нищо.