Ричард Марчинко - Свирепия III (Зелената група)

Лично аз мисля, че ние, американците, имаме дълг към Хаткок, който не можем да платим.

Всичко се свежда до това, че трябва да обявим война, за да я спечелим, а не да загубим или да излезем наравно. Трябва да водим война, за да спасим живота на своите хора и живота на цивилното население у дома — в случая десетките хиляди потенциални жертви на бактериологическата война на лорд Брукфийлд, като в същото време отнемаме живота на враговете си.

Затова не се противя да отвлека пленник и да го убия. Нечестно, казвате. Няма проблеми. Мога да го преживея. Безпринципно, нападате. Не съм съгласен. Първостепенният ми принцип е да опазя хората си живи по всички възможни начини, като изпълня мисията си докрай.

Добре, обаждате се, ами Женевската конвенция?

Е, любезни читателю, Женевската конвенция и без това не важи особено много в наши дни. Важеше ли в Ливан през 1982 г., когато свалените израелски пилоти бяха вързани за автомобили и теглени по улиците? Важеше ли в Салвадор, Хондурас или Никарагуа, където умираха десетки хиляди невинни жертви? Важеше ли в Сомалия, където телата на американски войници бяха осквернени от тълпите? Или в Ирак, когато един заловен сержант от Специалните сили бил принуден да избърше изпражнение от една тоалетна с голи ръце и да оближе пръстите си? Е, нека признаем, вече никой не обръща внимание на правилата от Женева, ако му пречат. А в повечето страни от Втория и Третия свят те са си истинска пречка.

Ако някога се бия с швейцарците, ще спазвам споразуменията от Женева. Но дотогава ще правя на тангата онова, което те искат да направят на мен — но аз ще им го направя пръв. С максимум предубеждения и любов към жестокостите.

Край на проповедта.

Обадих се до Мик Оуен за резултатите от разпита и с искане за разузнавателна информация. Трябваше да знам какво, по дяволите, става при Асадабад. Обадих се на Дик Камбъл и предпазливо му дадох да разбере, че сме почти готови да тръгваме. Каза, че ще ни чака.

Получих сведения от Мик след около половин час. Според най-новите спътникови снимки имало шест лагера на петнадесетина мили един от друг, разположени на изток и север от столицата на провинцията. Всички те били активни, което означаваше, че в тях живеят танга.

Знаех за Асадабад. Това беше слънчевият сплит на Партията на исляма, една от петдесетината отцепили се групи, които в момента обучаваха войници от пехотата на ислямския фундаментализъм, за да обявят свещена война срещу правителствата от Алжир до Египет, от Босна до Бангладеш, от Йемен до САЩ.

Може да се спори дали фундаменталистите вече не са спечелили свещената си война срещу Великия Сатана. В края на краищата всяка година вкарваха стотици тонове хероин в страната ни, без да можем да ги спрем. Тези наркотици ни убиваха отвътре — съсипваха градовете ни, унищожаваха инфраструктурата ни, изсмукваха икономиката ни.

Щастлив бях от това, че знам къде се намират лагерите, които въведох в компютрите ни. Но имаше проблем — бяха разпръснати на повече от триста квадратни мили в незаселената част на Афганистан, а нямах никаква представа накъде е тръгнал Брукфийлд. Можеше да се е насочил към всеки от тях. А можеше и да не е тръгнал към нито един. Или да отива в Асадабад, за да се срещне с губернатора на провинцията, да направи посещение на вежливост на моллите, които ръководеха Партията на исляма, да е тръгнал на посещение в маковите полета или фабриките за преработване на опиума, накацали из негостоприемната афганистанска пустош. Нямаше абсолютно никакъв начин да разбера нещо. Бяха ме изтаковали.

Помислих си да опитам да поставя маяк, но не беше възможно — първо, нямахме никакви маяци. Второ, поставянето на такъв изискваше влизане в консулството на Ирак. Нямах намерение да губя хората си за подобно нещо. Единственото, което ми оставаше, за да проследя лорд Брукфийлд, беше да искам Мик да накара шпионите в Челтънъм да си поиграят с прекъсвачите и циферблатите и да променят курса на една от спътниковите си птици модел „Форте“, за които знаех, че летят над Пакистан, за да следят изпълнението на програмата й за ядрени оръжия.

Тайничко бяхме продали на Великобритания няколко такива спътника, предназначени за бърз запис на краткотрайни експерименти, през последните дни от управлението на администрацията на Буш. Президентът беше извършил сделката с извънредно споразумение, според което спътниците могат да бъдат доставени без съгласието на Конгреса. По този начин британците щяха да имат тактическо превъзходство над всички други и възможностите на спътника да останат тайна за всички други в по-голяма или по-малка степен.