Ричард Марчинко - Свирепия III (Зелената група)

Посрещна ни на предната врата с чаша прозрачна течност в ръка. Очевидно нямаше от какво да се оплаче. Махна ни да влезем през богато гравираната врата и приятелски ме поздрави:

— Влизай, тъп, лайнян идиотски заднико с гъбясало междубедрие, тънка пишка и скапани топки.

Погледнах го изненадан. След това видях „Свирепия“ и „Свирепия II: Червената клетка“ на масичката във фоайето и разбрах какво искаше да каже. Подозренията ми се потвърдиха, когато запита:

— Някой да желае джин „Бомбай“ с лед?

Инстинктивно усещах, че ще ми хареса.

— Да ти го начукам и аз — поздравих приятелски. — Яж лайна и лай по луната.

Оказа се, че сме служили във Виетнам горе-долу по едно и също време, нищо че беше по-стар от мен с няколко години. Той карал самолети „F-4 Фантом“ от Дананг, докато аз мародерствах из Меконг по време на първия си престой. След това започнал да дроби Чарли на удобни за дъвкане парченца при повече от хиляда мисии за близка въздушна подкрепа като пилот на „пръдливите каруци“, както морските пехотинци с любов наричаха своите самолети „A-4 Скайхоук“.

Камбъл наближаваше шестдесетте, но изглеждаше толкова добре, колкото и когато през 60-те и 70-те години е излитал от самолетоносачи с „бръмчащи убийци“ „F-8 Крусейдър“ и A-4. Беше с размерите на дребен ресивер 127 127 В американския футбол — играч, чиято функция е да получава пасове, особено дълги. — Б.пр. : метър и седемдесет и осемдесет килограма. Имаше игриви кафяви очи, твърда, хладна ръка, гладко обръснато лице и също така гладко обръсната глава. Да — беше гологлав като Тели Савалас 128 128 Американски актьор, известен предимно от ролята си в сериала „Коджак“. — Б.пр. .

— Какъв ти е радиокодът? — попитах. — Билярдната топка?

Ухили се.

— Не съвсем. Казваха ми Роки.

— Защо ли, след като приличаш на някакъв шибан енот 129 129 Намек за известна песен на „Бийтълс“, в която се разказва за каубой на име Роки Енота. — Б.пр. ? Или пък постоянно се връщаш за още бой, защото си прекалено глупав, за да се откажеш?

Камбъл направи жест с чашата.

— Много си любезен. Вероятно искаш от мен услуга, заради която може и да умра. Не помниш ли онази сцена в „Роки“, където Сталоун тренира в хладилника и млати онова парче говеждо месо?

— Да.

Засмя се.

— Е, аз съм си изпътувал дългите пътувания, а беше време, когато и аз блъсках месото си 130 130 На английски месо означава и мъжки полов орган. — Б.пр. .

— Винаги съм се питал от какво ли ви стават толкова космати дланите на вас, пилотите.

Това го накара да се усмихне широко.

Човек не можеше да не го хареса. Макар да беше станал като местните жители, не беше променил мисленето си. Да, и той като мен носеше пакистански дрехи. Само че неговите бяха бели, чисти и изгладени. Така е, когато имаш пари.

Докато Икбал излезе от кухнята, ние седнахме на прекалено опънатите кожени мебели върху античните килими върху мраморния под. Вдигнах джина за поздрав. Беше ми за първи път от повече от седмица.

— Нямаш проблеми — отговори той и отпи мартинито си. — Икбал спомена, че може да имаш нужда от превоз.

Описах един вероятен сценарий.

Кимна.

— Няма никакви проблеми за това. Всъщност струва ми се, че ще се забавлявам, както от години не съм го правил.

Договорихме се за заплащането. Казах, че иска смешно малко. Но Камбъл поклати глава:

— Честно казано, бих го направил без пари, но горивото е адски скъпо.

Добавих също, че ми трябва някой да се разходи до Дара колкото е възможно по-скоро. Това също го накара да се усмихне.

— Тъкмо търсех повод да се разтъпча дотам. При последното ми ходене видях една невероятно намалена система HK-93 и ме е яд, че не я купих. Трябваше ми само повод. Ще отлетя за там утре сутринта.

— Чудесно.

Подадох на Роки малко роло от английски лири и един написан на ръка списък с неща за пазаруване.

Той извади от джоба си очила с тънка метална рамка, която обхващаше само горната част на стъклата, и го разгледа.

— Никакви пластични експлозиви? Никакви детонатори M-60? Никакви гранатомети? — През лицето му премина престорено разочарование. — Смятах, че вие, тюлените, се отнасяте сериозно към работата си.

— Хубавите неща си ги носим — отговорих.

Уондър ми донесе информацията в 07,20 часа на следващата сутрин. Лорд Брукфийлд щял да тръгва за Афганистан след тридесет и шест часа. Имал среща в някакъв лагер до Асадабад, столицата на провинция Кунар в Североизточен Афганистан. Уондър получил тази информация от един шофьор в посолството — иракчанин, — който изпълнявал втора длъжност охрана в консулството. Онзи знаел за плановете на лорд Брукфийлд, защото му било наредено да му помага. Запитах в кои лагери в района ще ходи лорд Брукфийлд, но това не бяха успели да разберат — шофьорът не знаел. А бяха убедени, че са изстискали истината от него.