Ричард Марчинко - Свирепия III (Зелената група)

Лошите се опитваха да се изтеглят. Не бяха очаквали такава бурна реакция точно отпред. Е, майната им, нямаше да се измъкнат така лесно. Чувалът щеше да се затвори всеки момент.

Гризача и Хауи бяха отишли отзад, бяха се изкатерили на стената и се показаха зад тангата. Чух ги да стрелят отдясно. После дочух изстрели и отляво — Томи и Пачия крак също бяха дошли.

Намигнах на Гадния и той ми отговори със същото. Бяхме стиснали менгемето и щяхме да се позабавляваме. Той тръгна напред, като стреляше от хълбок.

Всичко свърши за няколко секунди. Което беше добре, защото дочух далечен вой на сирени и клаксони. Това беше сигналът на суфльора да напуснем сцената наляво. Превод: време беше да се махаме оттук.

Подпрях с ландровера пикапа, който ни беше бутнал, и го изтиках на пътя. Томи седна зад волана на другия джип, а останалите момчета се спуснаха през вратата и взеха багажа. Измъкнахме се след не повече от десет секунди. Натиснах газта докрай, гумите изпищяха и изхвърчах през портала, като разпръсквах чакъл. Промъкнах се, завивайки между пикапите на тангата, и излязох на улицата. Томи ме следваше. Не бяхме изминали и три преки, когато видяхме две противопожарни коли и три полицейски автомобила, тръгнали към вилата с включени светлини и клаксони. Добре. Можеха да съберат останките.

Прегледахме се взаимно за рани, одрасквания, натъртвания и охлузвания, докато пиехме студена бира в къщата на Дик Камбъл. Той кудкудякаше около нас като грижлива квачка и размахваше пръст под носа ми.

— Ето, Марчинко, прецака шибаната си специална операция.

Прав беше, макар да се притеснявах, че Брукфийлд не беше доловил намека по-рано и не се беше опитал да се разправи с мен. Не, той искаше да ме елиминира, по дяволите. И вероятно са отвлекли Икбал, за да разберат какво сме намислили. Икбал знаеше, че съм разбрал за пътуването на Брукфийлд в Афганистан. Знаеше, че Дик Камбъл се е наел да ни откара където искаме. Но нямаше никаква представа как смятахме да ударим лорд Брукфийлд и как и кога ще се измъкнем. За щастие тези подробности бяхме запазили за себе си.

Обадих се на Мик Оуен и поисках информация. Получих добри вести. Променяха курса на спътника. Сега само оставаше да се определи местонахождението на лорд Брукфийлд. И как предлагах да стане това?

Добър въпрос. Не е възможно да се проследи самолет от спътник. Спътникът се движи по фиксирана орбита, като преминава над една и съща точка на всеки четири до пет часа. Има възможност да снима само няколко минути. Възможно е да бъде програмиран да търси конкретни неща — терен, сгради или превозни средства. Но може да ги проследява само ако се движат много бавно (например възможно е да следите кораби, както правих в „Свирепия II: Червената клетка“). Трябваше да кажа на Мик за какво да програмира спътника.

Само че и аз не знаех това.

Обсъдих проблема с Уондър, който имаше познания в тази област, далеч по-добри от моите. Той зарови пръсти в косата си, рошава като зелка, и се замисли.

— Има ли нещо, което може да го издаде?

Свих рамене. Нямах никаква представа как ще пътува. Със сигурност знаех само, че носи шест кутии с ВА-РРЗ/I, които беше взел от „Numero Douze“ . Но те бяха херметично затворени. Нямаше как да бъдат надушени. Освен това „Форте“ не са нагласени за намиране на бойни отровни и бактериологически вещества.

Уондър не беше напълно убеден в това.

— Може би да, може би не.

— За какво мислиш?

— Ние активирахме сигнализацията в централата.

Имаше право.

— Е, нали плувахме в онази тежка вода. Сигурно сме светели като лампи в тъмното.

— Да. Като неонови лампи. — Почеса се по носа. — Но може да са били кутиите.

— Те бяха опаковани в оловен сандък. Освен това ги измихме.

— Може би не сме ги измили хубаво, Дик, хуй такъв.

Замислих се над това.

— Но не забравяй — продължи Уондър, — сандъкът беше протекъл. Кутиите бяха мокри, когато го отвори.

Бях забравил. Но не и Уондър. Той помни такива подробности и затова се радвах, че не го оставих да се удави.

— „Форте“ могат да надушват радиацията — каза той. — Стига да няма много други източници на радиационно излъчване наоколо. Научих това в Ирак.

Разбира се, беше прав. След войната в Персийския залив бяхме използвали спътници „Форте“, за да открием местата, в които Саддам Хюсеин криеше радиоактивни елементи за програмата си за ядрени оръжия. Уондър беше извършил две инспекционни пътувания, като се представяше за инспектор по оръжията от ООН. Представих си как се прави на дипломат и се усмихнах коварно.